PISA отново посочи срив на средното образование в БългарияПоловината ученици в България нямат базисни умения и познания, показват данните от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), базирано на данни от 2018 г. То е най-мащабното и представително изследване на нивата на образованост на средношколците, което се прави на всеки три години.

Изследването оценява функционалната грамотност при ученици, които са завършили задължителното образование – девети клас – и проверява как те могат да използват наученото в реални житейски ситуации. То отчита лоши резултати по четене, математика и природни науки сред деветокласниците у нас. Изследването е проведено през 2018 г. в 197 училища сред 6900 ученици, родени през 2002 г. Областите на оценяване са четене, природни науки, математика, както и допълнителен модул “гладко четене”. По този показател България е сред страните с по-ниски от средните за ОИСР резултати след изследваните общо 79 държави. С най-ниски показатели са Филипините и Доминиканската република.

Данните на PISA поставят нашите 15-16 годишни ученици на последно място в Европейския съюз по четене, на предпоследно по математика и последно по природни науки. А това вече е тежка диагноза за непрестанно реорганизиращата се образователна система.

47% от учениците не са достигнали минимално ниво на владеене на компетентности при четене. 53% постигат второ от шест равнища и нагоре. По математика успеваемостта е 56%, а по природни науки – 53%. Българските ученици на 5 и 6 ниво на грамотност, които разбират дълги текстове, интерпретират, разбират разликата между факт и мнение, са само 2%, в сравнение с 8,6% за останалите участници в изследването. По математика процентите са 4,2 срещу 10,2 за ОИСР, 1,5 срещу 6,8 е процентът по природни науки.

Тревогата от констатирания вече не за първи път срив на показателите на нивото на успеваемост в гимназиите се засилва и от песимистичната прогноза на министъра на образованието Красимир Вълчев. Коментирайки данните на PISA Вълчев отбеляза: “За нас резултатите не са изненадващи, но са разочароващи. Трябва повече усилия. Закъсняхме с промените в закона за предучилищното образование. Проблемът е в трансформирането на знания в умения. Това ни показват и резултатите в PISA. Не очакваме следващите резултати да са по-добри.“, заключи тъжно министърът, отбелязвайки, че проблемът е в запазването на високите негативни стойности, характерни за последните години.

Причината да сме на последно място в ЕС по образователните показатели на средношколците явно не е само в нежеланието на учениците, повечето от които се отличават с добра интелигентност, да полагат повече усилия в учението. През последните години успоредно със засилването на функционалната неграмотност на мнозинството деца у нас, някои наши ученици демонстрират високи успехи и печелят първи места на международни състезания по математика, физика, астрономия, владеене на чужди езици и други дисциплини. Така че причината за срива в средното образование е в самата образователна система. От няколко години в тази системна са извършва реформа, която цели да свържи придобиването на знания с умения те да бъдат използвани. Всъщност това е и тенденцията, която е типична в момента и за образователните системи на повечето страни. Задачата обаче не е лесна и изисква време. Така смятат образователният министър Вълчев и експерти в образованието и вероятно е прав. Остава надеждата, че след време, реформата ще даде резултати и функционалната неграмотност, която сега засяга мнозинството от нашите ученици, ще намалее. Дали?

ЛМ

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми