математикаВ навечерието сме на 24 май – Ден на славянската писменост и българската култура. Заради епидемията от COVID-19 ще го отбележим главно онлайн и с прояви без присъствието на много хора, които този духовен и интелектуален празник обединява. Мнозинството българи смятат, че това е най-обичаното наше честване като традиция и усещане за просветно въздигане, преминаващо националните ни граници.

Вероятно 24-ия ден на май е един от редките моменти, в които в разделяното по различни причини и обстоятелства българско общество не се проявяват противоречия и спорове, включително и в сектора на реалната политика. Това е истински миг на ЕДИНЕНИЕТО, ден в който сме открити към националната си гордост, в който чувстваме и осъзнаваме своя принос за европейската и световна цивилизация!

По стара традиция на 24 май се отбелязват успехи на българското образование, наука и култура. Неотдавна с искрена радост съобщихме за спечелени медали на български ученички в престижна международна олимпиада по математика и по този повод отбелязахме, че от 1959 г. досега с успехите си талантливите български момчета и момичета са издигнали България на 9-то място в света по спечелени златни медали от международни олимпиади по математика. Българските ученици са с 54 първи места и изпреварват връстниците си от Германия, Великобритания, Канада и Франция. Техните успехи са постигнати в трудни състезания в десетки държави по света. Не е ли това истински повод за удовлетворение и гордост?

Сега в навечерието на светлия празник на българската просвета и култура, една новина провокира редица въпроси сред тези, които милеят не само за българското образование, но и въобще за бъдещето на България като успешно развиваща се държава с качествена икономика, образование, наука и култура. Вярно, отдадени сърцато на отделни научни дисциплини ученици печелят престижни награди, но като цяло изоставаме в областта на математиката. Това показва едно задълбочено изследване на Института по пазарна икономика, в което се посочва, че уменията по математика и природни науки на българските ученици са незадоволителни. В почти всички случаи, обхванати от изследването, оценките са значително по-ниски спрямо тези по български език и литература. В нито една община учениците не успяват да постигнат средна оценка от много добър 4,50 на изпита по математика. Едва в 10 общини се отчита средна оценка над 4,00, в т.ч. някои съвсем малки, както и в Столична, Варна и Бургас. Последните три обаче са на ръба и реално са на няколко стотни от изпадането под границата от 4,00.

Загубата на интерес към математиката ясно се вижда на държавните зрелостни изпити след 12 клас. Там математиката не е задължителен предмет и учениците могат да избират между нея и други предмети – например изпит по чужд език. Това е наистина тревожно, защото както посочват в публикация в Investor.bg Петър Ганев и Адриан Николов икономиката на България се нуждае от специализирани знания, защото целта е тя да се преориентира към по-високотехнологични сектори, за които се изискват именно такива знания, в основата на които стои математиката.

Негативната тревожна тенденция се корени в неустойчивостта на образователната ни система, която в годините на прехода преживява непрекъснати реформи, несполучливи „осъвременявания“ чрез механично пренасяне на чуждия опит, а и също „механично” зачеркване на признатите в недалечното минало по света постижения и успехи на българското образование. Едва ли ще е откритие фактът, че за упадъка на образованието като цяло допринесоха и слабата дисциплина в училищата, както и намаляването на интереса на учениците и родителите им към родната образователна система, включително към висшите училища.

Все повече завършили средно образование български деца, при това подтиквани от настойниците си, предпочитат да продължат обучението си в чуждестранни висши училища. Поради намаляващия интерес дори най-престижният СУ „Св. Климент Охридски“ обяви, че приемането на студенти за новата учебна година, с изключение на няколко специалности, където има по-висока конкуренция между кандидат студентите, ще става не с изпити, а по дипломи. Така от най-голямата просветна институция обявиха, че отпадат много от кандидатстудентските изпити и първокурсници ще се приемат с оценките от държавните зрелостни изпити в 116 от общо 118 бакалавърски специалности.

Едва ли обаче това ще осигури качествен подбор на студентите за най-известния български университет, защото стойността на дипломите на зрелостниците е нещо относително. Добре известно е, че най-точната и справедлива оценка на кандидат студентите може да се даде след положен изпит в университета, а на кандидатстването с дипломи явно се разчита за осигуряване на достатъчна бройка студенти за различните специалности. Очевидно решението трябва да се търси не чрез принизяване на академичните критерии, а преди всичко в стабилизирането на учебната система с цел получаване на качествени и трайни знания в средната степен на образование.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми