първа българска банкнота - 20 лева140-годишната история на българския лев започва малко след Освобождението на Княжество България. На 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите образци. Този закон определя количеството злато, сребро и мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева.

По това време левът има стойност равна на тази на френския франк. Първата българска банкнота е с номинал от 20 лева и е емитирана през 1885 г. Това се потвърждава от серийния й номер. Да напомним обаче, че сеченето на монети в България датира от 13-и век, когато за първи път върху паричните знаци е изписано името на българския владетел цар Иван Асен Втори.

На 28 май 1880 г. се провежда заседание на второто обикновено Народно събрание, което завършва с приемането на Закона за правото за рязане на монети. На него Стефан Стамболов настоява паричната единица да се нарича „франк” по примера на Белгия, а Иван Богоров предлага думата „свободник”. В крайна сметка надделява предложението на депутата Йосиф Ковачев за наименованието „лев” с неговото подразделение „стотинка”.

Повече от столетие след това, на 1 юли 1997 година официално в България е въведен валутен борд. Това става по време на управлението на правителството на Иван Костов и се налага заради тежката икономическа криза, която удря България през периода 1996–1997 г. Заради нея пада и правителството на Жан Виденов.

Това е кратката предистория на разплащателното ни средство. Сега отново за него е дошло време разделно. Правителството на ГЕРБ постави българската валута на прага на „Чакалнята“ за валутния съюз на еврото. Това е перспектива, по която сред експертите и обществеността има противоречиви мнения. Мнозинството българи смятат, че слабата икономика на страната крие опасността, че ако бъдем приети в групата на еврозоната, това ще предизвика голяма инфлация и рязко повишение на цените, което ще се окаже непоносимо за мнозинството обеднели в годините на прехода към пазарна икономика граждани.

„У нас се създават погрешни обществени нагласи към влизането ни в еврозоната. Тя е шанс и възможност – в нея някои страни печелят, а други губят“, казва в интервю за БТА проф. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания при БАН. „Надявам се нищо да не се промени и след приемането на еврото, което означава, че икономиката е положила успешно теста за присъединяване към еврозоната. Валутният механизъм не е чакалня и това е фундаментална грешка, включително на представители на правителството, да разбират така присъединяването. Докато левът е в механизма, трябва да се провеждат политики, които да поддържат валутния курс стабилен, да се предпазва той от вътрешен и външен натиск“, твърди проф. Бобева.

Сред основните ползи от въвеждането на сегашния валутен режим е функцията му на усмирителна риза за безконтролни действия на правителството и централната банка при печатането на пари и изливането на средства в икономиката чрез емисия на нови банкноти, което пък води до силно подклаждане на инфлацията.

След въвеждането на валутния борд преди почти 23 години българската икономика преживя доста сътресения, но левът удържа на значителните вътрешни и външни шокове. Не трябва обаче да се смята, че това е автоматичен и неизменяем процес. Необходими са структурни реформи, за да се ограничат рисковете от натрупването на дисбаланси, които могат да навредят на стабилността в икономиката и да засегнат негативно социалната област.

Валутният курс и цялата икономика ще бъдат обект на непрекъснат анализ и мониторинг от страна на Европейската централна банка и еврозоната, а решенията за курса на лева вече няма да се взимат само от България. Освен това подготовката на страната ни за влизане в еврозоната ще трябва да се извършва в достатъчно трудни за българската икономика условия заради пораженията на кризата от коронавируса, което ще превърне амбицията на правителството за преминаване към еврото още по-трудно изпълнима.

В страните на еврозоната също има проблеми, които ще бъдат отчитани от нейните сегашни участници при оценката им дали България се е справила с изискванията по време на евентуалното й пребиваване в ЕРМ II (чакалнята на еврозоната). Особено важно изискване е това да стане без сътресения. Освен това на страната ни са поставени и други условия, като например да се намали разликата в доходите между богатите и бедните българи, която е над 8 пъти и която ни поставя на първо място в ЕС по социално неравенство.

Амбицията на правителството да вкара България в еврозоната означава повече евроинтеграция, което по принцип е правилен курс и носи политически ползи на правителството. Затова и министърът на финансите Владислав Горанов често повтаря мантрата, че от еврозоната България ще има само ползи. Това твърдение обаче остава хипотетично, а конкретиката по пътя ни към еврото е пълна с неясноти и липса на отговори по много важни въпроси, които управляващите премълчават в изказванията си.

Сложните проблеми на подготовката на България за влизане в еврозоната, пред които е изправено правителството, могат най-добре да се решават с участието и съдействието на експерти, задължително и извън тесния кръг на властта. За съжаление обаче, това не е обичайна практика в действията на управляващите, което често се доказва и от резултатите.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми