Шансът за АЕЦ „Белене“ не трябва да се изпуска

/Шансът за АЕЦ „Белене“ не трябва да се изпуска

Тежката 38-годишна сага на заченатия, но нероден проект за АЕЦ „Белене“, оцветен с много емоции поради силните противоречиви вътрешни и външни политически интереси в контекста на ядрената енергетика в България, навлезе в неочакван дори за експертите положителен обрат. Едни от най-големите световни лидери в бизнеса с ядрена енергия изявиха интерес и желание да участват в проекта. Седем от общо 13-те подали заявления компании са готови да се присъединят като стратегически инвеститор, две искат да се включат в доставката на оборудване, а 4 желаят да подпишат договор за изкупуване на енергия. Две от компаниите са български, което се възприе с удовлетворение от експерти и някои политици. При това благоприятният момент в дългогодишния сложен пъзел стана възможен, след като Европейската комисия даде зелена улица с обявяването на 90-дневен срок за подаване на заявките и постави главните условия за изпълнение на проекта. Компаниите явно са се готвели от дълго време за този момент, тъй като реагираха незабавно. Това срина всички резерви към проекта, за който през последните седем години някои политици и икономисти се упражняваха да говорят само в негативен план.

Строителната площадка на АЕЦ „Белене” на брега на Дунав бе обект на какви ли не определения, а понякога влизаше в обсега и на политическото противопоставяне. Твърдеше се, че никой не иска да участва в проекта, че няма да има купувачи за евентуалния произведен от централата ток, че само Русия имала интерес от нейния строеж, че България и сега произвежда достатъчно електроенергия, че мястото за строеж на електроцентралата се намира в сеизмичен район и т.н. Подадените 13 заявления от международни лидери в енергетиката обаче опроверга твърденията, че проектът е неизгоден и ненужен за страната и за инвеститорите, както и за държавите от региона. Тъкмо напротив. Видя се, че АЕЦ „Белене“ е полезна за България, а регионът и пазарът имат нужда от нея. Иначе би ли се получило подобно струпване на заявления за участие в строежа и експлоатацията на електроцентралата от големите играчи в ядрената енергетика?

Най-силни бяха атаките срещу проекта в периода от 2006 г. до 2017 г. През 2006 г. „Атомстройекспорт“ (част от „Росатом“) спечели международен търг за изграждането на два силови агрегата на АЕЦ „Белене” и част от оборудването бе доставено на обекта в Белене. Но през 2009 г. строежът беше спрян, а през март 2012 г. правителството се отказа от строежа.

Обратът в отношението на българската държава към АЕЦ „Белене“ настъпи през май 2018 г., когато правителството заяви намеренията си да възобнови строителството на Белене, а година по-късно бе обявен търг и започна процедурата за избор на стратегически инвеститор.

След демонстрирания силен интерес на лидери в световната ядрена енергетика страната ни трябва до март 2020 г. да избере инвеститора и да посочи какви ще бъдат окончателните условия за изпълнение на проекта, който видимо е шанс България да се превърне в енергиен център на Балканите, какъвто беше, когато действаха шестте реактора на АЕЦ „Козлодуй”. От тях сега са останали само два, но след десетина години и те ще трябва да бъдат спряни. Тогава, ако нямаме алтернатива, България ще трябва да внася скъпоструваща електроенергия от съседна Турция, която вече ще разполага с изгражданата от „Росатом” АЕЦ „Аккую“. Известно е обаче, че поддържането на ниски цени на тока е жизнено важно за българската икономика и бизнес, които няма да могат да издържат на евентуалния ценови шок. Така че открилата се сега нова перспектива за строеж на АЕЦ „Белене” е голям шанс, който българската държава трябва да използва, защото в противен случай проектът вероятно ще бъде отново замразен за дълго време, а може би и за винаги.

Единствената висока технология в индустрията на България е ядрената технология, която осигурява на страната евтин ток за развитието на промишлеността и битови нужди, заяви през 2013 г., година след спирането на проекта през 2012 г., академик Стефан Воденичаров, когато вървеше дискусия дали да се развива ядрената енергетика на страната чрез изграждането на ядрена електроцентрала.

Оттук нататък явно е необходимо България да не изпуска добрата възможност, а да пристъпи към конкретни практически действия и избор на най-изгодния от гледна точка на националния интерес вариант за строеж и експлоатация на АЕЦ „Белене“. Ето защо е необходимо в държавата, в политическите среди и сред експертите в енергетиката да се постигне единно становище, т.е. ЕДИНЕНИЕ при вземането на правилното решение. Особено важно е да се елиминира неизбежния при реализацията на подобни крупни стратегически проекти външен натиск и България да следва своя национален интерес, както в момента правят за енергийните си нужди Унгария и Турция.

ЛМ

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-08-24T22:13:58+02:00