Чудесата на Свети Георги

/Чудесата на Свети Георги

Чудесата на Свети ГеоргиСвети великомъченик Георги е един от най-тачените светци, а свързаните с него изцеления и чудеса са безкрайни.

Всички знаят, че той най-често е изобразяван на кон с копие, пронизващо змей, и това съвсем не е случайно. Недалеч от мястото, където бил погребан Свети Георги, близо до град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката стояла на брега и тревожно очаквала смъртта си. Ненадейно се появил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги.
— Защо плачеш?
— Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене. После му разказала всичко.
— Не се страхувай, момиче — казал й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
— Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз съм вече обречена. Не можеш да ме спасиш, а и ти ще загинеш. Бягай!
От езерото се задало страшното чудовище. Храбрият Христов воин, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже змея и да го повлече към града. Тя така и направила. След това всички жители на града и околността приели християнската вяра. Заради тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.

Интересно е да се спомене, че ромското население също празнува Гергьовден. В техните предания се разказва за един цар, който решил да изтреби ромите, като пуснал сред тях изгладнелия си триглав змей. Помолили се те на Господ да спре змея. Господ се смилил над тях и им изпратил Свети Георги да убие страшната напаст. Ето защо и до ден днешен и най-бедният ром спестява пари да купи агънце и семейството му да го принесе жертва в чест на Свети Георги – Спасителят. Всички се обличат с нови дрехи. Целият род се събира на едно място и се празнува заедно. Музиката, танците и веселието са елементите, които най-много отличават ромите. По-младите ходят при по-възрастните. Празникът продължава три дни и три нощи.

Една друга история за чудо също от земите на Пафлагония разкрива как една молитва към светеца, провокирана от детско желание, води след себе си изненадващо големи последствия по Божия промисъл. В един град в малоазийската област имало църква, посветена на св. Георги, която обаче била изоставена и порутена, а местните жители били твърде бедни, за да могат да я въздигнат от руините и да възвърнат предишната й слава. Около мястото на изоставената църква се събирали много деца, които прекарвали времето си в безгрижни игри. Измежду децата имало едно момче, което било доста срамежливо, другите все го надвивали в игрите и го подигравали за това, а това много го огорчавало. Един ден с насълзени очи, в порутения храм, то се обърнало към Свети Георги с по детски наивна молитва: „Моля те, Свeти Георги, помогни ми и аз да победя поне веднъж в някоя игра и ще ти донеса в църквата чудна питка, каквато само мама може да направи“. И ето, че детето започнало да печели една след друга детските игри. Сияещо от радост, то бързо изтичало при майка си и я помолило да направи вкусна питка в дар на Свети Георги, за да спази обещанието, което дало в молитвата си. Впечатлена и трогната от молбите на детето, но и с голяма почит към светеца, майката приготвила вкусна питка, а синът й изтичал до храма, за да я остави пред олтара още топла. Минавайки оттам, няколко търговци влезли в църквата да се поклонят и изкушени от ухаещата питка, си казали, че така или иначе на Свети Георги не са му нужни земни блага, затова ще изядат питката и ще оставят на нейно място тамян в чест на светеца. На тръгване обаче, достигайки до която и да било от вратите на храма, пред тях тя се превръщала в стена. Мъжете се уплашили, започнали да се молят на Бога и, освен тамяна, сложили по една сребърна пара при олтара. Въпреки това обаче пътят им навън все още не се освобождавал. Тогава поставили и по една златна пара, но резултатът бил същият. Накрая всеки от тях оставил в храма по една пълна кесия с жълтици. Едва тогава успели да излязат от старата църква и да продължат по пътя си. С оставените от търговците пари, местните жители възстановили изоставения храм, а когато разбрали за станалото чудо, на помощ им се притекли и вярващи от цялата околност. Църквата възвърнала предишния си блясък, а мястото се прочуло с още чудеса, за да се покаже силата и славата на Свети Георги с Божията помощ и за да напомня вечно, че чистотата на детската душа е основа за святост и ключ към Царството небесно.

Друго интересно предание, намерило място в иконите, на които е изобразяван, е свързано с България. На стенописи, а често и на гръцки и български икони е представен момък, седнал зад седлото на Свети Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е свързан с реално историческо събитие – разгрома на византийската армия при Анхиало и Катасирти през 917-918 година. Един момък от Пафлагония бил пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи съда с топла вода на втория етаж на къщата, младежът е грабнат от Свети Георги на коня си и отнесен мигом у дома си в Пафлагония. Там родителите му отслужвали панихида, тъй като го мислели за загинал.

Следите от чудесата на светията намираме и в житието на един от най-големите родни феномени и чудотворци, бродили по нашите земи – преподобна Стойна. Тя е живяла в началото на 19-и век и водила аскетски живот в уединение, пост и молитва. Освен с ревностната си вяра Стойна се славела с необясними изцеления и свръхточни пророчества. Дори можела да левитира, за което свидетелства едно момче, зърнало чудото, докато монахинята се молела, мислейки, че е сама. На въпроса как върши всичко това Стойна скромно отговаряла, че й помага конникът с копието, комуто била призвана да служи на млади години. Според житието й още на седем годинки се разболяла тежко от едра шарка и ослепяла. Когато станала на 16 лета, й се явил Свети Георги, който й казал: „Копни в двора, където ще намериш икона и кандило.“ Сънят й наистина се сбъднал. Впоследствие преподобна Стойна заживяла в село Златолист, като донесла със себе си именно икона на Свети Георги. Мнозина свещеници свидетелстват, че дори и днес в храм „Свети Георги“ в селото край Сандански, където преподобна Стойна прекарала живота си, се случват множество чудеса.

Всяко изображение на Свети Георги е чудотворно, казват духовниците. И все пак има икони, около които чудеса сякаш стават ежедневно. Дали са рисувани от богопомазани зографи, или мирияните край тях се молят по-усърдно, за нас земните остава загадка. В навечерието на един от най-големите християнски празници, Мистериите на Стандарт разкриват най-изумителните чудеса станали в името на светията, както в миналото, така и в наши дни. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги“ в София. Мощи на светеца в България се пазят в едноименните храмове в Хаджидимово и в Русе, както и в Руенския манастир „Св. Иван Рилски” в село Скрино. Монасите там въпреки многото изцеления в това число и на онкобoлни, избягват да афишират чудесата.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-05-06T14:14:54+02:00