медици в костюмиНиколай Коев

Изтичат дните на Страстната седмица. Спасителят се приближава към своята Голгота, към великата саможертва за нас. И точно този път на страданието до големия ден на Възкресението Христово бележи и дните ни в условия на трудна вътрешна борба. Съпроводена с несгоди, дилеми, но и най-вече с надежди за превъзмогване на лошото и откриването на изход към по-доброто, състраданието и на любовта към ближния. Поразени реално, но и съществуващи в дебнене с невидим враг, човеците се възправиха случайно или не срещу световна зараза, която събуди в тях задремали ценности и ги приземи към простата истина за временната им и ранима същност.

В условията на изцяло обсебилия съзнанието ни коронавирус, мнозина у нас взривиха с мислите си капсулата на своето еснафско съществуване. Започнаха да възприемат разумните послания дори в комфорта или оскъдицата на доброволната си изолация. Може би за първи път българите превъзмогнаха необуздаемата си същност и се подчиниха на тези, които често упрекваха в грехове, но не заради непрофесионализъм или лична природа. А поради порочната система, която вкара безсрамно парите и интереса между болни и лекари. И ето, в дните преди най-големия ни християнски празник настъпи време за отрезвяване, за проглеждане. Потенциални и реални пациенти сториха дълбок поклон на медиците. Аплодираха ги от балконите и заливаха с мили думи в мрежата, а в отговор хората с бели престилки също ръкопляскаха за разбирането и с характерна благородност поздравиха съзнателните граждани. Бе изминат труден път, предстояха и още крачки в неизвестното. Но това не попречи на едните и на другите да демонстрират взаимност, така необходимото доверие за разгрома на заразата. Да открият ХРАМА НА ДОБРОТО в себе си и споделят светлите си чувства пред всички.

На някой всичко това може и да прозвучи прекалено патетично, но факт е че в тези прояви на взаимно признание съзря едно дълго очаквано ЕДИНЕНИЕ на българи с българи. Този път искреността и от двете страни бе повече от видима. Тя бе лишена от партийно надскачане, лекомислена отдаденост към лидери, програми и химерни перспективи. Просто бе истинска, както живота и смъртта, защото освободи емоции точно в отрязъка между тези две неоспорими реалности на човешкото ни съществуване.

В натоварените с много светла символика дни на Страстната седмица българинът се изправи пред сериозна дилема. Традицията и вярата го тласкаха към Великденската служба в храма, а посланията на медиците и политиците насочваха към въздържане от масово събиране поради опасност от заразяване. И тук отново възтържествува разумът. Както духовните ни предводители, така и хората от властта, направиха своята крачка. Надмогнати донякъде бяха вековни традиции и канони, загърбена бе и измамната същност на конюнктурата. В замяна се стигна също до ЕДИНЕНИЕ, до смирена позиция без забрани и заплахи, а до обръщане към наложения от обстоятелствата реализъм с правото на избор. И с призив за въздържане от лично присъствие на тържествените Великденски богослужения, но и с изправяне на вярващите пред ХРАМА В СЕБЕ СИ с молитва и горяща свещ в прослава на Спасителя пред домашната икона.

Във времето на смирение пред светлия празник между двата главни полюса на политическия ни живот и техните носители отново прескочиха искри. Но ако погледнем реално, то разгорелият се пламък не порази никой, а въодушеви единствено словото на апологетите на различни подходи за справяне със сегашните и бъдещи проблеми. Затова появилият се лексикален коронавирус се оказа с тънка и нетрайна обвивка. Бе разбит и неутрализиран не от някой, а от практически реализираната, макар и още крехка чуваемост между висшите институции на властта за действително полезни предложения. Та с необходимата условност, точно тези спорадични пориви за начално ЕДИНЕНИЕ дават тласък на надеждата за приземяване на водещите ни политици върху сигурната платформа на политическия реализъм. При това с откриване и на пътя за укрепването на ерозиращата ни държавност, която не се съгражда с междупартийна нетърпимост, нагаждачество, кариеризъм и неукост. А с правилен избор на упълномощени с власт и доказали се в практиката и живота личности. Готови да се изправят пред сложната ни реалност, но и имат силата да се покаят в ХРАМА НА ОТГОВОРНОСТТА пред народа български.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми