Хората могат да се обединят само със сърцата си в интерес на България

/Хората могат да се обединят само със сърцата си в интерес на България

Интервю на инициатора на НИ „Единение” академик Стефан Воденичаров за вестник „Стандарт”

акад. Стефан Воденичаров

  • Има хубави промени, но българите не се чувстват щастливи.
  • Заминаването на младите в чужбина е знак, че трите десетилетия след промяната не са преминали според очакванията.
  • Ако до 2025 година не се вземат кардинални мерки, процесът с демографията става необратим.
  • За 30 години не помислихме каква искаме да бъде страната ни.
  • Бедни сме, защото имаме суровинна икономика и не произвеждаме стоки с висока добавена стойност.

– Академик Воденичаров, Вие сте роден девет дни преди Девети септември. А сте станали доцент през 1989 година, когато се промени посоката на държавата. Каква е Вашата равносметка след 30 години?
– Аз от няколко години обсъждам с колегите си защо става така, че българите не се чувстват щастливи. Въпреки че промени има. Хубави промени, много неща станаха.
От друга страна, опитват се да ни убедят, че всичко е наред, всичко си върви, но има един голям индикатор – младите хора. Те продължават да си вземат куфарчетата и да си излизат, което означава, че има нещо сбъркано. Това е знак, че тези 30 години не са преминали по начина, който сме очаквали. Аз си спомням, че по времето на митингите на СДС струпването на хора стигаше чак до „Ропотамо“. Хората имаха вътрешна нагласа, че оттук нататък ще се случат чудеса.

– Защо не сме щастливи?
– В цяла Европа стандартът на живот нараства. Това, че има догонващи като нас, означава, че след 50-60 години ще достигнем средния стандарт в Европа. Това значи, че този растеж не е достатъчен. Когато ходя и говоря с наши сънародници в чужбина, те най-често ми казват „Не ни приемат тук. Колеги сме, приятели сме, но те се държат с мен като с чужденец“. А по-младите заявяват, че биха се върнали у нас, но ако има ред и порядък в държавата. А това не може да го специфицираш кое да се смени – съдебна система ли, политическа система ли. Защото става въпрос за комплекс от неща, които висят във въздуха. За съжаление в рамките на тези 30 години ние не успяхме да седнем и да си помислим каква искаме да бъде България. След Десети ноември си поставихме предимно геополитически цели, влизане в ЕС и НАТО, но не седнахме да помислим какво да направим с нашата икономика, селско стопанство и образование. Как да направим това, че хората да се чувстват сигурни. Този разговор не се състоя. Затова през тези 30 години някак си непрекъснато лъкатушехме. Дружелюбните отношения между българите изчезнаха. Хората много рядко контактуват помежду си. Аз си спомням, че преди 30 години много често имаше събирания на големи групи хора. И те наистина се веселяха – така, както умеят да се веселят македонците. Така, както могат да се веселят гърците. А в момента ние не можем да се веселим. Това е нещото, което е неприятно като констатация – да не можеш да се радваш на живота.

– От друга страна – съществува изискването на новия строй да работиш, да работиш, да работиш и пак да не достигаш равнището, което би получил в чужбина.
– Това, че сме непрекъснато бедни и се оплакваме, е свързано с факта, че имаме суровинна икономика. Ние продаваме малкото руда, която имаме, и малкото зърно, което имаме. Ние не произвеждаме стоки с висока добавена стойност, за да бъдем богата държава. И няма начин да искаме държавата да компенсира сумите. В националните цели, които ние разработваме, обръщаме внимание на всички цели в живота, като се стигне до здравеопазване, образование и икономика. И се надяваме, че вече идва моментът хората, които са се нагърбили с тези теми, политиците, да заговорят на един общ език.

– В момента политиците като че ли все повече са парцелирали темата за това как трябва да изглежда България. Мислите ли, че могат да намерят общ език?
– Според колегите, с които работим, има вече няколко въпроса, които не търпят отлагане. Първият от тях е за демографията. Съгласно определени проучвания през 2050 година в България българите ще са малцинство.
Ако до 2025 година не се вземат кардинални мерки, процесът с демографията става необратим. Той не е свързан само с броя на гражданите в държавата, а с това, че ще се промени по абсолютно друг начин населението на България. Ние сме предложили няколко мерки още преди 4-5 години и те са в един общ контекст. Не можеш да получаваш социални помощи в семейството си, ако то не отглежда достойни граждани. Ти трябва да изпълниш задължението си към държавата, за да може тя да се отнесе реципрочно към тебе. Това е един много прост инструмент – не възпитаваш ли детето вкъщи, няма защо да получаваш помощи. Това е едно ново общество, което не е свързано с държавността, нито с бъдещето на страната. Допълнително стоят въпросите, свързани със здравеопазването или правосъдието. Никой, който поеме властта, не смее да предприеме кардинални мерки. Точно колкото е минал прехода, след още толкова години ще се случат необратими неща.

– Как стоят според Вас нещата с промените в образованието?
– Това е един много съществен проблем, защото нашето поколение получи едно прекрасно образование, а системата ни за образование бе за пример за много страни. В момента обаче парите следват ученика или студента. И учителите, и преподавателите във висшите учебни заведения гледат да имат ученици и студенти, за да си получават парите. Решаването на този въпрос е от съществено значение. Много хубаво е, че си получават заплатите на учителите, но къде са изискванията кой може да бъде добър учител. Защото в момента един учител взема по-висока заплата от професора, който го обучава. Спомням си годините, когато дадени учители бяха легенди в отделните училища. Най-отпред е качеството да обучаваш. Излизат ли читави деца с образование. Дори и елитните ни университети не могат да си попълнят местата. Чувал съм от мои колеги в университета „Ами той не знае азбучни неща, как очаква аз да ги запълня за няколко месеца“. Явно веригата е скъсана.

– Лансирате Вашата Инициатива „Единение“, но смятате ли, че хора, които се разделят по оста бедни-богати или по партийна линия, биха могли да достигнат до единение?
– Хората, които се разделят по тези оси, могат да постигнат единение само покрай това, което имат тук /потупва сърцето си/ – да се обединят заради България. Впрочем, нека Ви разкажа един анекдот за изборите, който ми изпратиха преди малко. „Денят за размисъл се падна Задушница и бе в събота. В неделя много мъртви излязоха да гласуват“.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-11-14T11:58:03+02:00