Борисов - Турски потокВ началото на седмицата бе открито разширението на газопреносната мрежа на „Балкански поток“, който реално е продължението на „Турски поток“. Газопроводът ще свързва турско-българската и българо-сръбската граница и трябва да е готов за по-малко от две години. Скоро България ще има две газови магистрали – „Балкански поток“ и интерконекторната връзка с Гърция.

Българската икономика ще има възможност да купува най-евтиния газ, който се предлага, а нашите съседи – Сърбия, Македония, Унгария, Австрия, също ще могат да си доставят газ. Това каза премиерът Бойко Борисов при откриването на разширението на газопреносната мрежа по трасето на „Балкански поток“ в участъка от българо-турската граница до компресорната станция „Странджа“ в района на село Горска поляна, община Болярово. „Строим и така даваме възможност на България да си възвърне мястото на основен газоразпределителен център. Затова предложихме на нашите партньори този поток да се нарича „Балкански поток“.

Проектът ще струва 1 милиард и 102 милиона евро, а средствата са осигурени от саудитски държавен „Консорциум Аркад“. Искаме да станем готови едновременно със сърбите при изграждането на българската част от т.нар. „Балкански поток“, заяви премиерът Бойко Борисов край оряховското село Селановци. Той провери на място напредъка на разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ до сръбската граница. Строителните дейности се извършват от саудитското обединение „Консорциум Аркад“. По обекта се работи без прекъсване. „Скоро България ще има две газови магистрали – „Балкански поток“ и интерконекторната връзка с Гърция, българската икономика ще има възможност да купува най-евтиния газ, който се предлага, а нашите съседи – Сърбия, Македония, Унгария, Австрия, също ще могат да си доставят газ.“, каза Борисов.

Откриването на разширението на „Балкански поток“ съвпадна с първата от осем години визита на български външен министър в Русия. Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева се срещна и разговаря в Москва с руския външен министър Сергей Лавров. Българо-руското енергийно сътрудничество бе важна част от разговорите между двамата министри, които обсъдиха също въпроси на икономическите връзки и търговията, сътрудничеството в туризма, в сферата на културата, образованието, транспорта. Захариева подчерта значението за България на проекта „Балкански поток“ и намеренията на българското правителство да изгради в срок газопреносната мрежа от българо-турската до българо-сръбската граница – трасе, по което се планира да бъде транзитиран газ и от газопровода „Турски поток“. Отбелязани бяха и добрите перспективи за сътрудничеството в атомната енергетика, включително по проекта АЕЦ „Белене“. В момента в България тече процедурата по избор на кандидатите за участие в проекта, сред които е и руската компания „Росатом“, напомни Захариева.

По повод въвеждането в експлоатация на участъка от газопровода на границата между Турция и България Руският министър на енергетиката Александър Новак заяви пред журналисти в Сочи, че проектът се реализира в съответствие с протокола, подписан между „Газпром“ и Министерството на енергетиката на България. Новак допълни, че няма никакъв натиск срещу реализацията му от страна на западни държави. На въпрос могат ли политически събития да повлияят на строителството Новак подчерта, че всички решения, които засягат развитието на газотранспортната инфраструктура съответстват на европейското законодателство.

Така след много перипетии, политически интриги и загуба на време България отново получи шанса да има големи доставки на газ и да стане газопреносен център на Балканите, след като проектът „Южен поток“ бе торпилиран преди пет години в резултат на политически натиск и фикс идеята да се получава газ от проекта за тръбопровод „Набуко“ с доставки от Ирак, Афганистан и други страни, което практически се оказа неизпълнимо. Сега газът ще дойде от „Турски поток“, който в бързи срокове замести „Южен поток“, но ползите за България няма да са същите. Поуката в случая е, че при решаването на стратегически за България проекти трябва неотклонно да се следват националните интереси, а не чуждите цели и планове, както впрочем постъпват повечето държави в ЕС. По такъв начин трябва да се действа и при избора на инвеститори за АЕЦ „Беляне“, който предстои, след като се разбра, че въпреки политическите обструкции и външен натиск „Белене“ e важен за страната ни и региона проект за необходим и перспективен добив на електроенергия.

ЛМ

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми