Усещане за общност

/Усещане за общност

  • Ние не налагаме идеологически тези, ние провокираме сетивността Ви за сплотяване пред опасността от обезличаване на нацията и нейното постоянно намаляване
  • Ние не търсим евтина популярност, не се кланяме на идоли и кумири, а се прекланяме единствено пред Отечеството, на което трябва да служим без корист
  • Ние искаме да тръгнем сплотени по трудния път за въздигане на държавата в интерес на всички нейни граждани

Следващите редове, уважаеми привърженици на Национална инициатива „Единение“, не възприемайте като пропаганда. Ние не се нуждаем от нея, защото животът сам доказва правотата на нашите тези. Ще си спестим в началото и традиционните думи за необходимостта от национална солидарност, защото тя е толкова категорично наложителна, че едва ли трябва да се внушава на хора, които и без друго са й безрезервно отдадени.

Ще избегнем дори и оловните и изпълнени с тъга думи за състоянието в обществото, икономиката и необятната територия на духа. Отправяме поглед обаче към нещо по-различно, което носим в себе си. Понякога дълбоко притаено, понякога умишлено потискано от съображения за сигурност, а често и демонстративно изявявано, но не по най-добрия и цивилизован начин. Става въпрос за усещането за общност от позицията на чувството за справедливост. В своите проявления този естествен рефлекс за човека има и някои специфичности. Едни роптаят непрестанно, но държат свития си юмрук дълбоко в джоба. Други го размахват уж застрашително, но бързо отварят пръсти и отправят дружески поздрав при обещание или нещо по „реално“. Трети пък просто преглъщат ли преглъщат, таят болката дълбоко в себе си и чакат чудото да се случи с всеки изгрев на новия ден. За четвъртите не е нужно да говорим. На тях не им трябва общност, имат си общество. Което наистина произвежда идеи, които остават по принцип неразбираеми за останалите групи.

Всяка една от тези общности обаче, съществува в капсулата на своята реалност и… илюзии. Те не се приближават една към друга, дори рядко се докосват, защото недоверието се е настанило удобно между тях. А ако го правят, то е поради необходимостта от общуване във всекидневието на бита. Липсват общите цели, отсъства обсебващият съзнанието национален идеал, който да заличи разликите, превъзмогне подозрението и сплоти древния ни народ. Ето това е, което ни липсва днес, за да се оттласнем от реалната, но и приписваната ни посредственост.

Не е ли крайно време да осъзнаем, че времето за всички нас, но и най вече за България върви необратимо бързо. Можем ли тогава да си позволим с примирение отредената ни роля на наблюдатели, но и на участници в три поредни десетилетия слабо резултатна политика? Имаме ли право да се делим пред тежките предизвикателства на кризата? Трябва ли безропотно и неединни да чакаме поредното завъртане на политическата рулетка с новата-стара голяма награда от илюзии? Имаме ли отговори за себе си, но и всички заедно, за необходимостта от истинско възраждане на националния ни дух, отговорност и енергия за въздигането на държавата?

На тези и много други въпроси мнозина безспорно ще дадат отривисто категорични отговори, определяйки задължително себе си като спасители. При това разплисквайки напоени със светли предначертания обещания. За разлика от тях НИ „Единение“ е чужда на фалшивото обрисуване на бъдното в розови нюанси. Напротив, тя е наясно с трудната обратимост на много процеси, чието връщане към нормалността изисква средносрочен времеви хоризонт. Именно затова силният експертен екип на Сдружението залага на ясното и понякога много болезнено разкриване на тежките проблеми в обстановката на криза. И именно от тази базисна платформа предлага конкретни решения, програми и концепции на основата на традиционния и съвременен опит. Всичко това се прави от позицията на знанието и огромните натрупвания на авторите в годините.

Академиците, професорите, изтъкнатите учени, общественици и интелектуалци не търсят тепърва слава и признание. Те са ги получили изцяло и се ползват със заслужен авторитет сред своята колегия, но и в обществото. В техните усилия ги обединява обаче загрижеността за състоянието в България. Сплотява ги необходимостта от прагматичен, но и строго съобразен с науката и експертната практика подход при разрешаването на тежките проблеми в общественото и отделните сектори на икономическото ни развитие. Дава им надежда разбирането, че само насочената единна енергия на нацията в правилни посоки, ще ни изведе от потискащо дългото състояние на застой. Те искат да провокират позаличеното чувство за ОБЩНОСТ, но не за разруха, а за градивност – с разум, знания, компетентност и всеотдайност.

В този нелек път за възбуждане на дълга за единство и то в условията на все по-агресивната среда за разделение на народа по различни признаци и причини, Национална инициатива „Единение“ се стреми да печели свои последователи. Прави го в синхрон със своите разбирания за етика и морал, без преднамерена агресивност и куха пропаганда, без нападки и обиди, а с неопровержими факти, доказателства, стойностни програми и разработки за развитие. Това дава увереност, че нашата добронамереност и здрав патриотизъм ще бъдат разбрани правилно и нови хиляди симпатизанти ще прегърнат идеята за единни действия в полза на Отечеството. И нека не забравяме, че само знанието ще ни направи по-мъдри и отговорни пред бъдещето на България.

Сайтът на НИ „Единение“ дава възможност да се присъедините към нас. Пишете ни във форума за своите становища по идеите на Сдружението, неговите публикации и отстояваните позиции. Отправяйте Вашите препоръки, подкрепяйте и критикувайте спокойно, влизайте в сблъсък с други активни участници в електронната платформа, за да се роди истината, към която всички се стремим и желаем. Сайтът ни е зона за свободни коментари и Вашият глас ще бъде чут. Разчитайте и на компетентен отговор по повдигнати проблеми от общонационално значение и особено по темата за така необходимото ни ЕДИНСТВО. Чакаме Ви!

НИ „ЕДИНЕНИЕ“

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-08-31T15:14:07+02:00