Професор Даниела Бобева в интервю за БТА

проф. Даниела Бобева

  • Следващите две години ще са достатъчно трудни за българската икономика и без влизане във Валутния механизъм.
  • За разлика от присъединилите се страни към еврозоната, към нас се прилага неравно третиране, като достъпът до ВМ II беше обвързан с редица условия.
  • Икономиката ни предстои да се справя и с предизвикателства, свързани с т.нар. Зелено споразумение, което е сред основните приоритети на ЕК.
  • Валутният механизъм не е „чакалня” и това е фундаментална грешка, включително на представители на правителството.

Еврозоната е шанс и възможност. В нея някои страни печелят, а други губят, каза в интервю за БТА проф. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания при БАН. Според експерта, независимо от това, че в момента нямаме достъп до еврозоната, икономиката ни е тясно обвързана с нея.

„Валутният борд отпада от датата на приемане на еврото. Системата на валутен борд е отказ от самостоятелна парична политика, тоест, за разлика от другите страни без борд, ние нямаме какво да загубим. Само че ще участваме в общата парична политика на еврозоната. Ние нямаме сега достъп до нея, но плащаме нейната цена, тъй като сме фиксирани към еврото, а икономиката е тясно обвързана с тази на еврозоната. Голяма грешка е да се твърди, че трябва да влезем в еврозоната, за да има кой да ни спасява, ако се провалим. Дори един народен представител беше казал, че еврозоната е „автокаско“, коментира тя.

„За разлика от всички страни, които се присъединиха към еврозоната, към нас се прилага неравно третиране, като достъпът до ВМ II беше обвързан с редица условия, едно от които е присъединяването към банковия съюз, но не като пълноправен член, а със статут на т.нар. тясно сътрудничество. Това означава, че банковият надзор ще се осъществява вече от Европейската централна банка, а не от националния банков надзор. БНБ няма да има изобщо право на глас при взимането на всички решения за системните български банки. ЕЦБ ще отнема и дава лицензи, ще налага санкции на банките, ще получава от тях такси за това, че ги надзирава и т.н.“, уточни експертът.

„Аз виждам голям риск в това за системата. Първо, банковият съюз не е доказал че надзирава добре банковата система на еврозоната. Второ, очевидно т.нар. тясно сътрудничество е доста рисково, след като нито една от държавите извън еврозоната не се присъедини досега. Това ще бъде една от цените, които трябва да платят страните, които желаят да влизат в еврозоната – засега само България и Хърватия.“

Очакванията на проф. Бобева са, заради кризата с пандемията, следващите две години да са достатъчно трудни за българската икономика и без влизане във Валутния механизъм. По думите й предстоящите предизвикателства ще съвпаднат и със значителните структурни проблеми, с които трябва да се справя икономиката във връзка с т.нар. Зелено споразумение, което е сред основните приоритети на настоящата ЕК.

„Зеленият пакт е основен приоритет на тази Европейска комисия, който включва изпълнението от държавите членки на пътна карта от над 30 ангажимента, които ще засегнат не само секторите с въглеродни емисии, но и всички останали, които не отговорят на разработваните нови изключително високи екологични стандарти.“

Валутният механизъм не е „чакалня“ и това е фундаментална грешка, включително на представители на правителството, да разбират така присъединяването. Докато левът е в механизма трябва да се провеждат политики, които да поддържат валутния курс стабилен, да се предпазва той от вътрешен и външен натиск, счита Бобева.

Според нея българската икономика е преживяла доста сътресения след въвеждането на Валутния борд и въпреки че курсът удържа на значителни вътрешни и външни шокове, не трябва да се счита, че това е автоматичен процес. Той изисква да се правят структурни реформи, които да ограничат рисковете от натрупване на дисбаланси, които могат да навредят на стабилността. Валутният курс и цялата икономика ще бъдат обект на непрекъснат анализ и мониторинг от страна на Европейската централна банка и еврозоната, а решенията за курса вече няма да се взимат само от нас.

„Не трябва да прехвърляме цялата „вина“ за очакваните ни икономически проблеми на вируса – икономиката ни започна да се забавя още през миналата година, а липсата на структурни реформи натрупа дисбаланси в нереформирани сектори като енергетиката, здравеопазването, държавните предприятия и други. За съжаление, вземайки предвид тези тенденции, едва ли можем да очакваме реални ползи от самото присъединяване в механизма. Няма да имаме никакъв допълнителен достъп до финансови ресурси, а за евентуални грешки ще плащаме изцяло ние. За съжаление, ВМ съвсем не е чакалня, а за нас е нещо повече от тест, необходимо зло, ако искаме да влезем в еврозоната и то в най-проблемния период от нейното функциониране.“

Опитът на други страни показва, че се вдигат цените при смяната на националната валута с евро. В тази връзка Бобева определя две причини, поради които се очаква да се покачат цените – първо, при обмяната нашите цени ще се сближат до европейските и второ, икономиката ни не е готова да се присъедини поради по-слабата конвергенция и това ще доведе до сътресения.

„И двете опасения са възможни, но все по-малко основателни. Отдавна българските цени не са най-ниските в ЕС, особено що се отнася до някои стоки от първа необходимост. Ако ние се бяхме присъединили към еврозоната през 2007 г., тогава щеше да има значителен ценови шок. Възможно е да има ценови ефект, но той ще дойде от самата обмяна – от евентуално закръгляване и от спекулативно покачване на цените. А това зависи от подготовката на страната за процеса, така че да се пресекат или поне намалят спекулативните опити. Затова се правят специални програми, провеждат се информационни кампании. Въвежда се двувалутно изписване на цените доста преди въвеждането на еврото.“

Според Бобева, важна мярка е сключването на споразумение с големите търговски вериги за ограничаване на изкуственото покачване на цените, което ще тласка и другите търговци да не спекулират. Най-важна обаче е ролята на самите потребители, които трябва да наказват спекулантите, като просто не купуват от тях, уточни тя.

„В края на краищата цените на стоките зависят от много фактори и момента на извършване на обмяната, но опитът на балтийските страни, които се присъединиха наскоро към еврозоната с подобен на нашия паричен режим показа, че покачването на цените беше под 1 процент. Разбира се, това е обща инфлация – стоките за дълготрайна употреба по-малко се повлияват от процеса, докато колкото по-празни са потребителските кошници, толкова по-значим ще е ефектът.“

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми