Интервю на академик Стефан Воденичаров пред “Епицентър”

акад. Стефан Воденичаров

  • Кризата показа, че без учени и експерти на могат да се взимат решения.
  • Икономическите трудности ще предизвикат промяна на политическия елит с такъв, който е насочен креативно и подпомага стопанския живот, а не се възползва от него.
  • Ролята на държавата се почувства от много българи.
  • Българските индустриалци и работодатели все още не са казали тежката си дума.
  • Не сме се отказали от намерението за активни действия, но изчакваме благоразумно да се справим с общи усилия с бедата, надвиснала над народа ни. Тези активни действия ще имат и политически характер.
  • Вижте колко жалки са политическите нищожества, които се лутат какви облаги да изведат за себе си от общата беда.

– Акад. Воденичаров, преди месец вие от Инициатива „Сдружение Единение“ обявихте пред обществото готовността си да преминете „към поредица от активни действия за спасяване на България”. Призивът ви затихна. Защо?
– Защото сега не е време за спорове и конфликти. Без да сме се отказали от намерението си да преминем към активни действия, ние ще изчакаме благоразумно да се справим с общи усилия с бедата, надвиснала над народа ни. И мога да ви уверя предварително, че тези активни действия ще имат и политически характер.

– Подкрепяте ли мерките на изпълнителната власт в борбата с коронавируса?
– Реакцията на властите беше незабавна, но явно решенията се взимаха в движение и не всички мерки бяха съобразени с психологията и навиците на хората. Беше създадена една първоначална картина, която в някои хора предизвика паника, а не съпричастност. Важното е, че ролята на държавата се почувства от много българи и те подкрепят взимането на неотложните мерки, въпреки многото предложения от ярки и мними експерти, което можеше да доведе разколебаване на хората.

– Това разколебаване се вижда и по отношение на икономическите мерки. Смятате ли, че държавата предприема адекватни действия за запазване на бизнеса и за изправяне на икономиката ни след изтичане на извънредното положение?
– Икономическият институт на БАН предложи три сценария за икономическото развитие след кризата. (Според първия сценарий пикът на COVID-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20%. Вторият сценарий предвижда пик в края на юни – средата на юли, с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4,3 на сто и за ускоряване на инфлацията до 4,2%, безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10%. Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е 20%, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5,7 на сто, а безработицата ще е 12% – б.а.)
Решенията на правителството досега засягат решаване на проблемите само при първия сценарий.
С най-голяма вероятност се очаква да се сбъдне вторият сценарий, което ще изиска и втора актуализация на държавния бюджет. Към днешна дата вече е публикувана прогнозата и на МВФ за България, която е много близка до втория сценарий на ИИИ при БАН. Трябва да се спазва един много важен принцип – пари се дават за свършена работа в момента или след време. Трябва да се помага, но не безвъзмездно. Смятам че българските индустриалци и работодатели все още не са си казали тежката дума.

– Споделяте ли притесненията на президента Радев, че страхът може да отстъпи пред глада? Смятате ли, че държавният глава изпусна момента да лидира процесите в обществото точно в тази критична ситуация?
– Споделям част от опасенията на президента. Нашите цели са единение, а не разглеждане на проблемите в черно и бяло. Напрежението между двете институции не е добро за обществото точно в този момент.

– Отчитате ли грешки на правителството? Трябваше ли да се вземе този огромен заем и схемата 60/40 ще проработи ли за запазване на работните места?
– Искам да обърна внимание, че заем още не е взет. В един наш Апел ние предложихме да се вземат първо мерки за оптимизиране на държавните разходи, например спирането на някои големи инфраструктурни проекти, ограничаването на капиталовите разходи на общините, съкращение на администрацията.
Взимането на такъв заем изисква преценката как ще бъде контролирано неговото използване и къде да се помогне в началото.
Относно схемата 60/40 за запазване на работните места, има известна неяснота как на практика ще се прилага. Може би, ако парите по тази схема бяха предвидени да се подпомогне Фонда за безработни и работодателите, които временно няма да имат нужда от работниците поради спада на производството, ги съкратят, тези работници през Фонда можеха да получат своите възнаграждения. При такъв подход щеше да има повече прозрачност за изразходването на тези средства.

– Виждате ли визионерска, държавническа стратегия за бъдещето ни като държава, нация?
– Преди кризата българите бяхме много разделени. В момента всичките сме заедно пред една обща беда. Ние сме единни в желанието си да преодолеем тази заплаха. Сега е времето, както си стоим по къщите, да помислим кои са нещата, които пречат за успешното развитие на Отечеството: демографска криза, система на здравеопазване, образование, селско стопанство, съдебна система и други. Не трябва да отлагаме взимането на решения. Това ще доведе до много болезнени реформи в тези области, които могат да се извършат само от цялото общество.

– В тази ситуация вие от Инициатива „Сдружение Единение“ какво конкретно бихте предложили?
– Коронарната криза показа, че политиците се сблъскаха с проблем извън техните познания. Пролича, че без съдействието на учени и експерти не могат да се взимат решения. Това е един добър урок за тях, за да разберат, че без взаимодействие не може да се стигне до национално полезни решения. Нека заедно да започнем обсъждане на дългосрочни Национални програми за провеждане на реформите в страната.
Ние, българските учени сме готови да започнем с тях тези разговори.

– Но и в тази критична ситуация сред политическия елит няма съгласие. Парламентът е зона за непрекъснати и безмислени раздори. Възможно ли е „Сдружение Единение“ да има по-активна роля за намиране на нужното съгласие и единение в държавата?
– Заявили сме го и пак ще го повторим – нямаме време за неадекватност на политическия живот в страната. Нашето Отечество има огромно богатство – народ с изключителни и несъмнени качества. Нека не го залъгваме с празни думи. Идва времето и ние ще се заявим.
Ще бъдем удовлетворени, ако този път бъдем чути и протегнатата ни ръка бъде приета от всички, които мислят за днешна и утрешна България.

– Смятате ли, че Ковид-19 ще помете този политически елит – и у нас, и по света? Народите са гневни на своите правителства…
– Смяната на политическия елит в целия свят ще бъде един от резултатите на огромната беда, която ни сполетя. Така е ставало винаги след големи обществени сътресения в човешката история. Икономическите трудности ще предизвикат промяна на политическия елит с такъв, който е насочен креативно и подпомага стопанския живот, а не се възползва от него. Вижте колко са жалки политическите нищожества, които се лутат какви облаги да изведат за себе си от общата беда.

– Като учен, кажете – какъв ще бъде светът след пандемията? Каква ще бъде България? Какво ще научим от тази криза? Какво ще променим в себе си?
– Светът ще стане по-зависим от финансовите институции. След преживяното ние ще бъдем по-различни, по-радикални, по-отдадени на изграждането на общия ни щастлив живот. Урокът е, че трябва да сме единни, за да посрещаме заедно трудностите.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми