тол системаТол системата за платено преминаване по пътищата на тежкотоварни автомобили в страната трябваше да тръгне в пълен обем до 1 март. Неуредици и скандали около нейното въвеждане наложиха обаче отлагане до 27 март, когато се очаква да бъдат монтирани прословутите бордови устройства и тракери за таксуване. До тогава шофьорите ще използват т.нар. маршрутни карти за изминато разстояние.

Една от болните теми е и закъснялото представяне на техниката за отчитане на изминатите километри и дължимите такси – бордови устройства и GPS тракери, както и неизгодните условия, по които тези устройства се предлагат на превозвачите. Три са възможностите за плащане на пътните такси: чрез маршрутна карта /винетка/, бордово устройство и GPS тракер. Маршрутните карти са удобни при инцидентни пътувания, а бордовите устройства и GPS тракерите при всекидневни преходи. Доста любопитно е, че единствената фирма, която предлага бордови устройства за камиони и автобуси, е „Интелигентни трафик системи“ (ИТС), което според участниците в протестите е монопол.

Правителството се съобрази с исканията на шофьори и превозвачи и те ще плащат само за магистрали и първи клас пътища, които в страната са 3115 км. Тарифите варират в широк ценови диапазон от 1 ст./км до 20 ст./км в зависимост от класа път, екологичността и товароносимостта на автомобила. Второкласните пътища, за които първоначално беше предвидено също да са платени, остават такива, но за тях определената ставка е 0 ст./км, става ясно от правителственото съобщение. Това са 2935 км пътища втори клас. Те остават в обхвата на тол системата, тъй като за тях е установено преминаване на не по-малко от 600 тежкотоварни автомобила средно дневно.

На този етап от 1 март 2020 г. ще се дължи тол такса само за 803 км автомагистрали и 2312 км пътища първи клас, което е общо е 3115 км. Платените участъци, т.нар. тол сегменти, от пътната мрежа са над 5800 броя. От обхвата на тол системата са изключени участъци в лошо експлоатационно състояние, както и 12 171 км третокласни пътища, се казва в правителственото съобщение. Тол таксите за масовите автомобили с тегло между 3.5 т. и 12 т. са от 3 до 7 ст./км в зависимост от емисионния клас на превозното средство и класа на пътя, реши още правителството. Размерът на тол таксите е обвързан с екологичната категория на превозното средство, както и с класа на пътя, за който ще се дължи заплащането.

Премиерът пое ангажимент в началото на миналата 2019 г. към софиянци, че преминаването по Северната тангента няма да е с винетка, защото магистралата е в рамките на града. Преди дни обаче се оказа, че поредното обещание не е в сила и използващите този участък от пътя, ще трябва да плащат. Местните хора от околността се вдигнаха на протест, някой даже повреди камера на тол системата. Подобни проблеми с пътища има не само в столицата, но и в Пловдив, Русе и други градове.

Няма спор, че тол системата е наложителна и затова е внедрена в повечето европейски държави като средство за събиране на средства, които логично трябва да се използват за строеж на нови пътища и за модернизиране на старите. Също логично обаче беше принципите и схемата за толовете и приложението им да се обсъдят много внимателно и с помощта на по-широк кръг специалисти извън правителствения кръг, така че те да отговарят не само на бюджетни съображения за събиране на пари, а и на интересите и възможностите на гражданите, притежатели на леки автомобили.

Основателно се поставя и въпросът дали новата тол система ще издържи на започналите вече хакерски атаки, които още при пробите на системата предизвикаха известни затруднения и забавяния. Това напомни за пробивите на НАП и източването през миналата година на личните данни на данъкоплатците, както и за последвалите обещания на властите в бъдеще да се предприемат мерки за защита на държавните електронни структури.

Ако оставим настрани проблемите с тол таксите за тежкотоварните автомобили, то и собствениците на леки превозни средства за лична употреба са също подложени на непрестанен натиск с повишаването на вземанията в полза на държавата. При годишните данъци например, с въвеждането на т.н. екологичен компонент и критерия за старост на автомобила, практически се нанася удар върху бюджета на по-бедните българи, които не могат да си позволят закупуването на нови автомобили. В същото време държавата остава глуха за факта, че именно старите превозни средства на българите са предимно с монтирани газови уредби, които замърсяват значително по-малко околната среда в сравнение с масовите бензинови и дизелови автомобили. Така че, логиката сочи, че придвижващите се с АГУ системи трябва да плащат значително по-нисък, дори символичен данък, както примерно е в Германия. В родните условия упълномощените с власт обаче реагират по съвсем друг начин. Налагат проверки на автомобилите с газови системи и поставят нови и нови условия с единствената цел – облагането им с допълнителни такси. Пак логика, но в противоречие с интересите на много граждани.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми