БАНВ Плевен тези дни се проведе 20-ата конференция на Ученическия институт по математика и информатика към БАН. Талантливи ученици от 8 до 12 клас представиха на форума над 40 проекта на участници от цялата страна. Дияна Данова, председател на Съюза на математиците в Плевен, обобщи така резултатите от конференцията: „Голяма част от проектите са свързани с научни изследвания, друга част имат приложен характер. Бележи ръст интересът към Ученическия институт“.

Шестима от наградените абитуриенти получиха и специално предложение да се обучават във висшето ВВУ „Георги Бенковски“. „За да запазим потенциала да останат в България, защото на нас също ни трябват, особено във военно-въздушното училище, такива капацитети, млади, развиващи се в областта на математиката и информатиката“, каза ректорът генерал Юлиян Радойски.

Специална награда заслужиха и две момичета от Пирдоп – Роза Крумова и Петя Петрова. От друга страна обаче, радващата новина за постиженията на талантливите българчета съвпадна с тревожните данни на Института за изследвания в образованието, базирани на проучването на PISA, което гласи, че 26 процента от българските ученици изобщо не четат книги или четат много рядко. Близо 28% от анкетираните са посочили, че изобщо не четат за удоволствие. Почти една трета от анкетираните – 33%, казват, че предпочитат да четат книги на хартиен носител.

Книгите за деца и младежи в една от най-големите столични книжарници са 10 000 и тази бройка продължава да се увеличава с всяка година. Учениците търсят предимно училищна литература, приключенски романи с илюстрации, а тийнейджърите – фентъзи и младежки романи.

Мотивацията за четене се определя от различни фактори като любопитство, конкуренция, признание и оценки, сочат данните на Института за изследвания в образованието. Разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно художествена литература и тези, които не го правят, се равнява на двугодишно обучение в училище.

Вероятно не малко от децата, които изобщо не четат или четат рядко, имат таланти в някоя област на знанието и също биха могли да сътворят интересни проекти по математика, физика, информатика и в други области, но те изостават от четящите техни връстници. Дълг на нашето училище е да търси начини за привличане към книгите на нечетящите ученици, така че да се създадат предпоставки за пълноценна изява и на техните възможности. Това, все пак, е и дълг на родителите. А за учениците, които са открили и развили заложеното в себе си и успяват да представят проекти по математика и то с приложен характер, обществото и бизнеса трябва да се погрижат специално. Каквато е установената практика в редица държави. Едва тогава, след завършването на средното си и висше образование, и нашите талантливи деца могат да останат в родината, а не да работят за благоденствието на други държави.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми