С кални обувки върху истината

/С кални обувки върху истината

автор: Николай Коев

паметник на Гоце Делчев в СкопиеС най-близката до сърцата ни Северна Македония засега няма оправяне. Но не с хората от републиката и отделни политици, а с една учудващо жилава и възпроизвеждаща се кохорта от облагодетелствани, смучещи от гниещата тъкан на македонизма и антибългаризма личности и присъдружните им историци, които отлагат неизбежната среща с реалността. Доказва го жилавият опортюнизъм на пратениците на Скопие от смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси, която зацикли здраво на последната си среща в София.

Червената разделителна линия бе различното интерпретиране на личността и дейността на Гоце Делчев, независимо че неотдавна самият президент на държавата край Вардар публично заяви за българското самоопределение на видния деец на ВОМРО. Фактите около поредния каламбур с най-близките ни роднини са като цяло известни. Кой ли не се упражнява около тях. Едни се правят на велики държавници, други на самоотвержени патриоти, а трети се опитват да ни внушават някакви евролиберални ценности в опитите си да съживят една провалена система. На нашите сънародници ли да повтаряме кой и какъв е Гоце, за какво се е борил и погинал? Тези неща се знаят добре в Отечеството, но и от не малка част от гражданите на съседна Северна Македония, които се интересуват и имат влечение към истинската история.

В случая за наша милост по-важното е друго. Става въпрос за поредното приклякане в услуга на родната, но и европейската конюнктура. Разбирайте го, както искате. И ето ви въпрос. Защо толкова късно и едва след провала на последната среща на българо-македонската комисия по исторически и образователни проблеми на отговорните фактори у нас им просветна, че практически напредъкът на специалистите от двете страни е оскъден? А след по-малко от месец в Евросъюза трябва да се гласува за започването от Македония на преговори за членство в организацията. С една дума – имаме междудържавен, а не исторически проблем, нямаме време за разрешаването му, но и трябва да дадем глас в очакващите положително решение европейски чиновници. Впрочем от Брюксел вече потвърдиха положителните си нагласи за даване на зелена светлина за преговорите с Македония и Албания, което обективно допълнително ни поставя в патова ситуация.

Положението е меко казано – деликатно. Защо ли? Ами защото по време на своето европредседателство България прояви сериозна активност за тласък на процеса за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС. В тази посока бяха и акциите ни спрямо Македония, при това изцяло добронамерени, братски, добросъседски. Мисля си дори, че до известна степен стабилизирането на сегашното македонско правителство се дължи и на българската подкрепа на различно равнище. Но ето ти изненада, но най-вече за непосветените. Когато европейският влиятелен фактор също проумя геостратегията за окуражаване на Македония с европреговори, наред със сигурното приемане в НАТО, в Скопие отново наметнаха мантията на македонизма с антибългарски шевици. Вярно, на официално ниво това почти не се прояви, но традиционните „исторически” проводници на тази безумна и многолетна политика надигнаха глава. И нека не ни правят на наивници, това не е самоинициатива, а най-малкото историческо просветление. Сетихме се в този момент за известната наша притча: „Изтъках си платното, ритнах ти кросното”.

Какво следва оттук-нататък? Вярно е, че първенците в държавата се събраха при президента и започнаха да търсят решение. Накъде ще се насочат мислите им, е трудно да се каже. Очевидно е обаче, че прословутият Договор за добросъседство с Македония не бе изпипан прецизно с включени в него конкретни искания за изпълнение от страна на комшиите преди подписването. От друга страна, останаха глас в пустиня апелите за анекс към този иначе полезен документ, който да компенсира дефицита от условия за защита на нашите интереси. Външният министър Екатерина Захариева пък вече заяви за положителния сигнал от София към Скопие с подписването в Ню Йорк на декларация в подкрепа на старта на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Вярно, това бе съвместен документ с колегите й от Гърция, Хърватия и Румъния. Погледите обаче в случая бяха обърнати към нас. Очакваше се, макар и предизвестена, нашата реакция. Защото многолетният гръцки дразнител за младата македонска държава вече си „изтъка платното” с много конкретния Преспански договор. А ние?

Така че в тежките дни на размисъл след изгубеното ценно време, идва периодът на важното решение. То може да бъде свързано или с вдигането на „червен картон” от наша страна, или с бързото изготвяне и подписване на анекс към основния договор за сътрудничество, или с някаква обвързваща декларация на най-високо междудържавно ниво, или с оставяне открита на възможността за наша реакция спрямо Скопие в процеса на преговорния процес за присъединяване. Тоест, с изключение на първата възможност, всички останали водят към даване на съгласие за преговорния процес на Северна Македония за ЕС. Това вероятно и ще се случи, но отново като наш жест от арсенала на прословутата ни и често прекалено безкритична евросолидарност.

Така че, наблюдавайки реакциите на българските политици, забелязвам склонност към избор на четвъртия вариант като изход от създалото се неловко, да не кажем унизително положение. При него обаче изчистването на разходките с кални обувки върху националната ни история ще стане много по-бавно. Но в крайна сметка – ще стане! А през това време учениците в съседната ни близка във всяко отношение страна ще бъдат облъчвани с простотии при описанието на българите като „грабителско номадско племе”, а и с други унизителни фалшификати, които ще ви спестя поради уважение към историческата истина и героите, които дадоха живота си за България.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-10-04T14:53:36+02:00