размисълНиколай Коев

Един глобален вирус ни направи доброволни затворници. За първи път останахме сред стените на домовете си, в които дори не сме се вглеждали. Сред най-близките ни хора, които започнахме пак да изучаваме. Взаимно се откривахме, преоткривахме, изненадвахме, но и разочаровахме. Всичко бе сведено до един запечатан в някакви си квадратни метри живот, чиято свобода преди щедро разпилявахме. Но именно жаждата ни за него и страхът да не го загубим, ни даваха сили да съществуваме в кафеза на нашето еснафско обиталище с надежда да си гарантираме някакво утре.

И тогава, точно в този микросвят, започнахме да осъзнаваме цялата временност на съществуването на крехкия ни вид. В главите ни се наместиха видения на кислородни апарати, на маски, ръкавици, дезинфектанти, епруветки с онзи ужасяващ надпис „COVID-19”, но и най-вече набиващото се отвсякъде изображение на топчестия вирус с пипалата. Да, той вече бе при нас, сред нас, в нас. Прилепваше се подло и намираше своите жертви за възпроизвеждане. Точно той беше въздигнат в „герой” на деня, от който се криехме в отредените ни метри за съществуване и сред преоткриваните за първи път в нашия жизнен век СТЕНИ НА НАДЕЖДАТА.

Пламналата световна зараза всеки преживява посвоему. Едни махат лекомислено с ръка и обръщат демонстративно гръб на опасността и предупрежденията на лекарите и държавните чиновници. Други пък неистово мачкат чаршафите в домовете си, въртят телевизионните канали с овехтелите филми и се блещят по два пъти на ден пред данните на Щаба, а трети дълбокомислено разсъждават около конспирациите за появата на вируса. Всички обаче в себе си изпитват страх от неизвестността и затова реагират по различен начин. Но инстинктивно задействат и очаквания за спасение от държавата, независимо че тя невинаги е ласкава към своите обитатели, дори напротив. В случая обаче, борбата е жестока, безкомпромисна, може и продължителна. Тя разбива илюзии, приземява, отрезвява и води до учудващо смирение и размисъл.

Сред белосаните с латекс прегради мнозина предприеха труден път към себе си. Не го очакваха. Размислиха се дори защо велики, богати и високотехнологични държави се оказват на колене пред пандемията? Нямат дори адаптивни и широкодостъпни здравни системи за реакция при извънредни обстоятелства, липсват им легла в болниците, апарати за дишане, консумативи, специалисти. И защото те така са научени, вадят пари, много пари, които на този етап успокояват единствено съвестта на политическите елити. При това богоизбраните не пропускат да демонстрират публично, че си мият ръцете, дезинфекцират луксозните си домове, но и да надъхват оптимизъм, придружен с дежурното послание за позитивно мислене. А в същото време тревожно голяма част от населението на земята съществува в отвратителна мизерия, без течаща вода и канализация. Но противно на всичко и демагогията на назидателите именно то изживява в по-голяма и искрена радост жизнения си цикъл. И се възпроизвежда мощно, за разлика от необратимо застаряващия свръхцивилизован свят. Обърнал срещу себе си логиката на живота и развитието с трудно разбираеми за здравия разум концепции, които се сриват с болезнен крясък пред очите ни.

Всичко това очевидно терзае и съзнанието на самоизоланта в търсенето на вероятния отговор. Той може да го води някъде към лоясалото тяло и позапушените вече артерии на обсебващата в последните десетилетия живота ни либерална политическа система. Самообявила се дори за демокрация с основна задача да подложи крак на държавата и издигне в култ често вълчите закони на свободната конкуренция и пазара. Затова логично тяхно величество парите замаршируваха триумфално от Америка, през Европа, та почти до всички точки на света. Техният вирус мутираше, но като цяло си оставаше със същата заразителна и разрушителна сила. Сваляше и въздигаше свои марионетки, разпалваше конфликти, глобализираше, обезличаваше общочовешки и национални ценности, бъркаше в гениално сътворената ни двуполова същност и натрапваше на хората своите измислени нови закони. Никога обаче не пропускаше да громи непослушните с обвинения във всички земни и неземни грехове, но и да дарява щедро придворни храненици, за да паразитират и разяждат отчайващо дълго тъканта на нормалността.

Ето такива трескави мисли се въртят в стерилизираните ни глави, обгърнати с маски. Но самоделните или купени далеч над себестойността по принципите на свободния пазар и търсенето изделия, все пак не могат да ни предпазят от порив към разсъждения. Поне засега! Спомнихме си за дълга към Държавата, към Отечеството, към Родината. Именно това ни направи склонни към ЕДИНЕНИЕ и солидарност, възпламени състраданието и активира доброволчеството, възбуди дарителството, укрепи родствените връзки и ни присъедини към Божествената поръка за грижата на младите към старите. А и към вярата, че националната ни устойчива същност може да се противопостави на заразата, но и на егоистичните тежнения на някои държави с амбиции да се възправят срещу обективната реалност и съдбата. Но които без да осъзнават помогнаха много, за да ни извадят от опиянението на безумното потребление и приземят към истинските стойности в живота. И възбудят желание най-накрая да погледнем с надежда към ДЪРЖАВАТА и потърсим в нея сигурните опори на надеждата. Дано!

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми