Световната антидопингова агенцияЕдно решение на Световната антидопингова агенция /WADA/ предизвика разнопосочни реакции в спортния свят, а и не само. Вездесъщият орган за борба с употребата на стимуланти в стремежа за най-високи постижения лиши хладнокръвно Русия от правото й да участва 4 години в международни състезания. „Реагирахме по възможния най-суров начин”, заяви самодоволно президентът на WADA Крег Рийди, припомняйки обвинението срещу Русия за фалшифициране на данни, предадени на Агенцията, определяйки това като опит да се замаже доказана употреба на допинг с държавна благословия.

За средностатистическия гражданин от потребителския свят, който се докосва до големия спорт единствено като зрител, това решение е логично и правилно. Неговата пристрастност към любимия отбор, дисциплина и държава го изпълват дори с неистов гняв към виновните, които с непозволени средства са препятствали постиженията на техните състезатели. Предоверяващият се до крайност на обективността на световните контролни институции не поставя под съмнение приетите решения и дори не си задава въпроси. Още повече, че в съзнанието му вече методично са насадени „дежурни виновници”, дори цели държави, които трябва да понесат тежко възмездие за деянията си.

Извън всякакво съмнение е, че злоупотребата с непозволени стимулиращи препарати в спорта трябва да бъде наказвана най-строго и безкомпромисно. И това е така, защото се нарушава принципът на честната надпревара, древното право да победи най-силният, най-добре подготвеният. Дали случайно определят спорта и като част от общочовешката култура, благородство и достойнство? Очевидно – не! Доказват го великите спортисти и всички, които с неимоверен труд постигат световни постижения и ни правят съпричастни на този полет към съвършенство.

От десетилетия назад обаче над спорта е надвиснала все по-сгъстяващата се и черна сянка на допинга. С използването на непозволени средства бяха залавяни много състезатели, включително и наши, отнемани бяха правата им за известно време, санкционираха се федерации, проваляха се и кариери. С течение на времето политиците започнаха да разбират все по-отчетливо, че спортът е невероятно мощно средство за моделиране на масовото съзнание. И започнаха да го използват за своите си цели. Така се стигна до бойкотирането на олимпиади и други големи състезания по неспортни съображения. И никой от всевластните модератори на световните дела не се интересуваше от положения титаничен труд от спортистите, които са жертвали години от живота си в нечовешки усилия, за да участват в най-голямото състезание на планетата. Така тези известни и безименни герои на нашето и отминало време ставаха и стават невинни жертви на политически интриги, амбиции и илюзии, страдаха и страдат поради „заловени” нарушители на спортната етика и морал и понасят безумната колективна вина за това.

Цялата сага около наказанието на Русия възбужда и други въпроси извън политическия контекст, конкретно свързани с употребата на допинг. На хората от висшия спорт и обкръжаващите ги специалисти е добре известно, че изключителни постижения се постигат и с подпомагането на организма с препарати, които изстискват максимално енергията от човешкото, макар и тренирано тяло. Не по-малко важни са и възстановяващите „коктейли”. С една дума, както многократно съм чувал от добре запознати с проблема, „… всички взимат, но когото хванат”. Този подход, естествено, не е правилен и не е принос за честната надпревара. Както некоректно е и опирането на пръст и опозоряването на цяла една голяма спортна нация и откъсването й за четири години от международния спортен живот, какъвто е случаят с Русия.

Мнозина ще кажат, че все пак наказаната държава има възможност да участва на олимпиада без изтъкването на своите характеризиращи символи, а под флага на МОК. Да, това е някакъв изход. Но далеч по-справедливо е абсолютно всички нарушили с допинг спортната етика и морал да бъдат лично санкционирани, а останалите „чисти” атлети да бъдат свободни в изявите си на състезания и при победи да стоят величествени под националните си знамена с огласянето на държавните им химни. Преживели това невероятно състояние на духа, твърдят, че никакви материални и други стимули не могат да заменят усещането за гордост и съпричастност към Отечеството.

Очевидно Световната антидопингова агенция е избрала друг „широкоспектърен” подход. Тя има право на това, което обаче трябва да прилага обективно. Както също по право организаторите на древните олимпиади са прекратявали войните, за да могат атлетите да мерят сили на спортното, а не на бойното поле. Струва си да се замислим над това! А вероятно да потърсим и отговор на въпроса – принос ли е решението на WADA за така необходимото единство в международното спортно движение и великото постижение за човечеството – олимпизмът?

Николай Коев

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми