президентът ПендаровскиСлед шоковата новина от Брюксел, откъдето Северна Македония получи отказ за започване на преговори за присъединяване към Евросъюза, президентът Пендаровски свика преди дни среща на лидерите на основните политически партии. След срещата Пендаровски съобщи, че всички лидери са се договорили да бъдат насрочени предсрочни парламентарни избори на 12 април, а от 3 януари до тогава страната да бъде управлявана от служебно правителство.

В разговорите между представители на целия основен политически спектър в Северна Македония участваха премиерът и лидер на СДСМ Зоран Заев, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, лидерът на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети, лидерът на Алианса за албанците Зиядин Села, лидерът на партията Алтернатива Африм Гаши, лидерът на партията Беса Билал Касами и председателят на Демократичната партия на албанците Мендух Тачи. На пресконференцията след лидерската среща Пендаровски подчерта, че всички лидери са се съгласили, че Северна Македония трябва да започне присъединителни преговори с ЕС и да ги завърши колкото се може по-скоро. Той заяви, че всички участници в срещата са казали категорично „не“ на всякакви други варианти освен на пълноправното членство.

В рамките на дебата в Брюксел и в Люксембург беше разглеждан вариант ние да участваме в нещо като „съседство“, каза Пендаровски. Той цитира основополагащите документи на ЕС и отхвърли тази възможност, като заяви: „Ние имаме правото да станем член на ЕС, защото принадлежим към този континент“. „Ние не искаме нищо по-малко от пълноправно членство“, каза президентът на Северна Македония и подчерта, че всички политически лидери са се ангажирали да работят за присъединяването на страната към ЕС независимо какви ще бъдат изборните резултати в насрочените за догодина предсрочни парламентарни избори.

Брюксел отказа на Скопие започване на преговори, след като френският президент Еманюел Макрон не подкрепи тази идея с мотива, че преди да се отправят покани за членство към нови страни трябва да се изработи нов механизъм с изисквания на ЕС към евентуалните кандидати. Това няма да е лесен процес, защото ЕС е в сложен период на вътрешни противоречия и трудности, свързани с бремето на Брекзита на Великобритания и ред вътрешни проблеми в Общността. На този неблагоприятен фон членството на Северна Македония в ЕС остава проблематично и в близко и в далечно бъдеще, а идеите за „съседство“ и други форми на сътрудничество и партньорство категорично се отхвърлят в Скопие. Тази неблагоприятната ситуация със сигурност ще изостри политическата обстановка и борбата за власт в Северна Македония, а и ще повдигне напрежението в региона.

Националистите в Гърция вече призовават за отказ от Преспанското споразумение между Атина и Скопие. Тъжно е, че позитивните усилия на България за засилване на евроинтеграцията на Западните Балкани отидоха напразно, защото бяха стопирани от Брюксел. При новите неблагоприятни обстоятелства сложните връзки на Скопие със София вероятно ще бъдат подложени на нови изпитания, въпреки че българското правителство великодушно каза „да“ за преговорите на Северна Македония с ЕС, без лидерите на Скопие да са се отказали от напористите си неоснователни претенции за присвояване на събития, факти и легендарни личности от българската национална история.

Не е трудно също да се предположи и че Северна Македония става по-уязвима и за играта на чужди сили на терена на Балканите, което винаги е било за сметка на националните интереси на балканските народи и мира в региона. Стопирането на интеграционния процес на Западните Балкани с Европа със сигурност ще засили старите и нови противоречия на Балканите, където има особена нужда не от разединение, а от Единение в полза на всички.

ЛМ

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми