Наско СираковСпасението на „Левски” от фалит изисква труден компромис: евентуален нов собственик/спонсор да предостави управлението на футболния експерт. Трансферите на играчи са единствен перспективен доход, но стойността на целия отбор стига за покриване на дългове и един сезон.

“През януари предадохте ПФК Левски, май месец го хвърлихте в задкулисието. Слабият и объркан премиер Бойко Борисов, даващ непрекъснато съвети за собствеността и какво да се случва с отбора, не посмя да поеме отговорността за “любимия” си клуб. Наско Сираков ще получи собствеността на акциите при съгласие от негова страна. Успех на Левски!”
“Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи… Успех на Левски!”

С тези два поста в социалните мрежи Васил Божков обяви абдикацията си от футболния клуб. Догадка е дали той визира част от “синята” общност, но впечатлява мрачното заключение, че “Левски” отива в задкулисието. Ако се абстрахираме от шума и емоциите, шансът за оцеляване изглежда малък и предвид икономическата рецесия. Клубът кърпи финансовите пробойни с дарения, но скоро ще започне да се разделя с най-ценния актив. Разпродажба на играчи е добрият вариант, лошият е да си тръгнат с искове за неплатени заплати.

Ескалиралата драма подчертава общ симптом за нашите футболни дружества: неспособност да осигурят екзистенц-минимум с пазарни механизми и произхождаща зависимост от конюнктурата около собственика. В частния случай, конфронтацията между Божков и държавната власт изправи “Левски” пред фалит, а част от привържениците обвиниха боса в подигравка и цирк.

Факт е, че за девет месеца управление Божков и формалният мажоритарен собственик Георги Попов намалиха дълговете на клуба от около 30 до 16.6 милиона лева, преди държавата да срине хазартната империя заради данъчен финт за 700 млн. С предаването на пакета от 86.6% Божков спестява на “Левски” разходи и усложнения по общо събрание за смяна на собствеността.

Въпреки обединението на фенове и ветерани около Наско Сираков, босът проведе електронен вот в социалните мрежи и втори стана депутатът от ДПС Делян Пеевски. С дарение от 500 хиляди крупният бизнесмен раздели феновете по линия на морала и нуждата. Евентуално влизане на Пеевски в “Левски” като спонсор ще предизвика вероятно по-голямо брожение.

Реалността налага да се съберат 2.5 милиона до юли с цел довършване на футболния сезон, плащания към отбора и НАП, избягване на несъстоятелност. Похвални са жестовете на играчите за отказ от премии и разтрогване на договори поради забавени заплати, но това ще продължи най-много до полуфиналите и финала за Купа България. Изпълнителният директор Павел Колев признава приоритетни усилия за запазване на състава до отваряне на трансферния пазар. Дори да се случи, титуляри с изтичащи договори няма да ги подновят при орязан бюджет, а разпродажба на четирима изявени чужденци би донесла около 5 милиона евро. Стойността на целия състав е около 15 млн, което едва покрива дълговете и оперативните разходи за един сезон.

В последния финансов отчет (31 декември 2019) одиторите изразиха съмнения как дружеството ще продължи дейност, след като акционерният капитал 30.67 млн. лв. надвишава нетните активи, които са отрицателна величина -8.347. Директорът Колев призна, че дарителските акции на феновете не са достатъчни за издръжка на елитно ниво.

Сираков е доказан спортен директор. Силата му е да сглоби състав и да докара положителен трансферен баланс, но печеливш отбор не става с ограничен бюджет. Възможен ли е устойчив модел чрез спонсорски и рекламни договори, медийни права, трансферна дейност, продажба на абонаментни карти, билети, артикули?

Страни от нашия калибър се справят значително по-добре. През 2019 в елитни и втори дивизии зад граница играят 520 сърби, 440 хървати – и те са значително повече от холандци, португалци, белгийци… Дори словаците и босненците гонят 200, гърците са към 150.

За трансфери първо трябва развитие и Словакия е световен лидер по използване на футболисти до 21 години във вътрешния шампионат – те участват в 29% от игровото време. У нас се открояват само “Витоша-Бистрица” (23.3%), “Черно море” (22%) и “Левски” (15.6%). От 90-те минути ЦСКА-София отделя 9.3% за таланти, а “Лудогорец” – едва 0.4%. Дежурно оправдание е, че победи не се постигат с юноши, но успехи така или иначе липсват, играчите ни не са търсени, а децата при първа възможност бягат в чужди школи.

Телевизионният интерес към българската елитна дивизия също е слаб, затова и цената е ниска – отборите си разделят 6 милиона лева на сезон. През 2019 Левски взе от медийни права 513 хиляди. За сравнение, сумите в Гърция и Румъния са грубо умножени по десет.

Публиката у нас, с изключение на дузина дербита, е рехава. От билети и карти през 2019 в “Левски” влизат малко над милион лева. Мобилизация и завръщане на всички фенски фракции на “Герена” може да удвои прихода, но сега е невъзможно заради мярката за празни трибуни.

Всички пазарни фактори са обвързани като спирала, в която нашите отбори десетилетия се крепят от благодетел или потъват без такъв. Дори хегемонът “Лудогорец” с всичките си спонсори, рекламодатели и мултимилионни приходи от евротурнирите поиска държавна помощ по мярката 60/40 и получи 280 000 лева за два месеца.

Наско Сираков вдъхновява, че кармата на “Левски” е не да оцелява, а да побеждава. Заклинанието за победите беше визитка на ЦСКА, но той си фалира, пришълец взе името, стадиона и сега ще се срещне с тръгналия от аматьорите ЦСКА-1948. По повод “червеното” разделение Бойко Борисов беше казал, че вече има ЦСКА във всяка дивизия и всеки фен може да избира кого подкрепя. Ще реагира ли по същия начин, ако сценарият се повтори с “Левски”?

Теодор Цеков

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми