знаменаСлед българското великодушно „да” за началото на преговори от Скопие за присъединяване към ЕС, от Брюксел долетя новината за отказа на Франция да даде „зелена светлина” на процеса за близката до сърцата ни Северна Македония. Това се случи на срещата на върха на европейското обединение в белгийската столица, където тъжното за комшиите решение бе предшествано от трудно обяснима еуфория по повод на постигнато проблематично споразумение за напускането на Евросъюза от Великобритания. Така пресилената радост за някакъв „успех” на отиващото си висше еврочиновничество се смеси с горчивината от категоричното „не” на Париж, което засега хвърля в неизвестност амбициите на политиците край Вардар.

Повече от ясно е, че покрусата на управляващите социалдемократи в Северна Македония е голяма. Което е най-малкото – изненадващо. Защо ли? Ами по простата причина, че официален Париж многократно през изминалите дни и седмици даваше ясни сигнали за своята непримирима позиция срещу началото на преговорния процес за непосредствените ни съседи и Албания. В Скопие, обаче, уж не изостряха слух за тези предупреждения и нагласи, а лъкатушеха като Вардар, за да изнудят българското съгласие. И го получиха с кисела усмивка и условия в бъдеще време след задължителните вътрешни изблици на братска нежност и съпричастност на София, но и със заканително размахване на пръст срещу баятите тъпотии от арсенала на екстремния македонизъм.

Има поредица от факти, които ни карат да се замислим за искреността на съседите. След толкова прегръдки и целувки на премиерско равнище, след фанфарите около подписването на договора за добросъседство и искреното ни лобиране за северномакедонските интереси /трудно е дори за произнасяне/, се стигна до… голата истина. А тя се олъщи предизвикателно при последните две, при това най-важни заседания, на съвместната ни комисия по историческите въпроси предшестващи важното Брюкселско решение. И какво се оказа? След първоначалното съгласие за съвместни чествания, тонът на македонските „историчари” се гипсира. Между нашата и тяхната страна на комисията се издигна отново стоманената стена на фалшивата скопска интерпретация на исторически личности и факти от историята. Всъщност, от българската история.

Нека се замислим! Някак много бързо се смениха нагласите. А в твърде близкото минало на този общ „орган” останаха надеждите за някакъв пробив и отрезвяване от македонска стана, пък и онова прословуто, вероятно тактически премислено изявление на президента на комшиите Пендаровски за кристално ясната българската същност на Гоце Делчев. И ето го вероятният отговор, съпроводен с традиционния въпрос. Дали България не бе употребена в интерес на македонския порив за включване в европрисъединителната процедура? А щом наша милост бе елиминирана като възможен проблем и стана ясна неотстъпчивата френска позиция, то на македонските членове на съвместната комисия бе дадена заповед по гарнизона да се върнат бързо към твърдите македонски позиции.

Естествено, никой не трябва да си прави илюзии, че цялата сага в българо-македонските отношения е само въпрос на двустранните ни отношения и тяхната сериозна и параноична обремененост с историческа необективност. Факт е, че след провала в Брюксел, премиерът Зоран Заев и неговият Социалдемократически съюз властват в сложни времена. Опозицията от ВМРО-ДПМНЕ, независимо след бягството на своя патрон Никола Груевски в Унгария, пак вири глава в търсенето на реванш. При това преекспонирайки неуспеха с отказа за начало на европреговорите с призиви за нови парламентарни избори. Албанците пък, които официално Скопие неразумно превърна в незаобиколим фактор във вътрешнополитическия живот, също демонстрират склонност да поемат по посоката на вятъра. Така че целият политически процес при съседите може да се насочи към обрат с възраждането на целия тъп арсенал от архивните и новите интерпретации на антибългаризма и ние с носталгия да се сещаме за дори протоколните прегръдки и взаимни топли думи в периода преди студения европейски душ за Скопие през изминалите дни.

Но нека не бъдем наивници. Нито София, нито Скопие действат на своя глава, обзети от еуфория за защита на своето достойнство и цели. В цялата история с присъединяването на страните от Западните Балкани безспорно има голяма доза геополитика. От една страна незаобиколимият фактор отвъд Атлантика демонстрира сериозни интереси на Балканите, които се свеждат до възможно най-голямото ограничаване на руското влияние на полуострова. Безспорно част, дори функция на тези стремежи са София и Скопие. В своето объркване, обаче, Евросъюзът демонстрира хаотични и асинхронни движения в евроатлантическата общност. Ясно проявление на това са действията на соловия /дали?/ играч Франция. Така че официален Париж и неговият главен политически ментор Еманюел Макрон се опитват да се превърнат в своеобразен морален ментор на континента. И дори в генератор на идеи за преформатиране на Съюза, което съвсем не е в интерес на по-неразвитите страни-членки, да не говорим изобщо за кандидатите за еврочленство от Западните Балкани.

Европейското /раз/единение има и друг пласт. Практическото отблъскване на кандидатките за членство в ЕС от Западните Балкани едва ли е само резултат от моментна конюнктура и неизпълнени критерии. Отлагането във времето на териториалното разширение на еврозоната е принос за новата политика на САЩ, които едва ли имат интерес от силен конкурент в Европа. Затова естествено се налагат поне три въпроса, засега с нееднозначни, но все по-вероятни отговори: Кой няма интерес от разширението на ЕС? Подготвя ли се преформатирането на ЕС в своеобразен „елитарен клуб” на богатите държави с единствено съпътстваща роля на по-слабо развитите членки, предоставящи нови пазари? Каква е ролята на все още живата либералдемокрация и нейните представители на Стария континент?

Върху всичко това си струва да се замислим! И да не преживяваме толкова драматично недомислията от Брюксел. Защото независимо от логичната си и правилна привързаност към европейската обединителна идея с жертвата и на суверенитет, то и отделните държави трябва да имат своята позиция и достойнство. И именно зачитането им по правилата на равнопоставеност ще направят най-голямото междудържавно обединение силно и със запазена способност за противопоставяне на стремежите и действията за неговото разрушаване.

Николай Коев

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми