генерал Мутафчийски и професор д-р КантарджиевНиколай Коев

Масовият и изпълнителен българин е изплашен. Диша неритмично в домашния изолатор, монтира се пред телевизора за съобщенията на Щаба, цъка с език и гледа завистливо истински щастливите домашни любимци в градинките, бягащите млади хора и задължително младите семейства с безгрижни дечица. И предвидливо се хваща за зеленото, но на балкона. А там набират мощ разсади в кофички от кисело мляко – домати, задължително от сорта „Биволско сърце” и краставици „Гергана”. Та полита клетият ни понапреднал във възрастта сънародник на крилата на мечтите си. Те са прости и ясни. Мислено припалва немската таратайка от първото десетилетие на демокрацията и отпрашва за мястото на зимните си сънища. Там го чака избуялата пролет, жадната за копане земя, която е готова да приеме отгледаните с толкова грижи и обич разсади на балкона. На сърцето му е леко, госпожата отдясно е в учудващо добро настроение, а неизменната тема е премахването на блокадата. Явно в случая между спътниците в живота е постигнато единомислие – това е най-добрата отменена мярка за спасение, истинска, ама наистина майчинска грижа на отвсякъде европейската ни държава.

Тази истинска идилия може и да се случи още в първата половина на май. Логиката сочи натам. Противното би било тежък удар за жизнените и най-дисциплинирани възрастни хора, на които разчитат много и техните наследници. Естествено, ако развитието на сагата с коронавируса не претърпи драматични промени. Така че очакванията са позитивни и прогонват сковаващия страх сред трезво разсъждаващата част от населението. Оценките за действията на медиците и Щаба са отлични, а за правителството-традиционно противоречиви. Ето защо, нормално възниква въпросът за причините за различните мнения.

Отговорът на пръв поглед изглежда елементарен, но в крайна сметка се свежда до нивото на подготвеност. Може ли някой да ни убеждава, че на хората от първата линия, т.е. на медицинските специалисти, липсва професионализъм и истинска всеотдайност? Възможно ли е изобщо да се твърди, че всички до един в Щаба не са изявени практици и висши експерти в най-хуманната и извисена професия? Та нима тяхната конкретност в израза и често изящна лексика не са добър пример и за публичното общуване на домораслите ни политици? Забелязахте ли напиращите сълзи в очите на професор Мутафчийски, когато говореше за много трудните и за лекаря моменти, в които трябва да съобщи за кончината на пациент на близките му, или на поразения от тежка болест за нелекия път пред него? Всичко това са атакуващи съзнанието емоции, налагащи владеене в интерес на тази велика професия и нейната мисия. Затова не трябва да учудват понякога скованите маски по техните лица. Не е ли това професионално изграден тик за самосъхранение и възприемането на напиращите с почти еднакви въпроси журналисти, да са живи и здрави, като потенциални пациенти след много години.

Та тези стриктно фиксирани засега около сутрешното кафе срещи с експертите-медици ни помогнаха донякъде да свалим маските от душите си. ДА СЕ РАЗДЕЛИМ с чувството за безвремие и вечност и прогледнем за крехката ни човешка същност. ДА НАПРАВИМ преоценка за истинските стойности в живота и не се прекланяме пред онова голямо ПСЕВДО, което все по-близко ни заобикаля в периода на нескончаема транзиция. ДА ОСЪЗНАЕМ, че единствено висшата експертиза на изявени личности в своята професия може да ни гарантира по-нормален живот днес и в бъдното. ДА ПРОУМЕЕМ, че непрофесионализмът, дилетантщината и попадането на блуждаещи калинки на места, където се вземат решения за съществуването ни, трябва да се прекрати. Та дори ДА СЕ ОТДАЛЕЧИМ и прогоним от мислите си разни натрапчиви душеприказчици, анализатори и пророци, включително на самоизмислили се красавици, които от градините на луксозните си кафези ни дават предписания за живот и колко е правилно да се самоизолираме сред панелите.

Ето това са само част от причините за противоречивите мнения в обществото към съпътстващите ни проблеми около застигналото ни невидимо зло. Иначе непрестанно самонасочващото върху себе си фокуса на общественото внимание сегашно правителство, определено се постара да гарантира и подсигури „медицинската” част на инициативите срещу коронавируса. Това е факт, който не отричат дори отявлените критици на кабинета. Реакцията бе навременна, предприетите най-важни мерки – също. Като съпътстващи и последващи прояви обаче имаше неблагополучия. Те бяха и са свързани с властващото чувство за управленска непогрешимост, традиционна надменност и дори пренебрежение към другомислещите от политическия сектор, продължаване на установената практика с приемане и отменяне на намерения и решения, създаване на впечатление за селективен подход към ползващите средства и преференции за възстановяване на бизнеса, ограничени и слабо ефективни социални мерки с предоставяне на кредити за обеднялото население, разнопосочните сигнали за връщането на учениците в училищата, липсата на прозрачност за изразходваните сериозни средства, необявяването на ясна програма за икономическото ни възстановяване, действителните аргументи за стремежа ни към чакалнята за еврозоната, появилите се колебания около договорената суапова линия за 2 млрд. евро между Европейската централна банка и БНБ и пр.

Да не говорим за облъчването на населението с възможността отменянето на извънредното положение да се замени със закон. Всичко това поражда съмнения в опит за налагане на дълговременен и по-строг регламент, с който при определени обстоятелства и след утихването на заразата би могло и да се спекулира. Подобно на също тревожните симптоми сред гражданството за вероятността приетите в края на март временни мерки с проследяването на трафичните данни от мобилните телефони и интернет контактите, да се превърнат в постоянни. Дали тогава няма да поставим под съмнение изобщо извоюваната лична свобода в условия дори на нашата фриволна интерпретация на демокрацията? А при това има и аргументирано засега оправдание, че във връзка с управлението на кризата в доста страни постъпиха по този начин. Изобщо коронавирусът се експлоатира в различни посоки.

Ето така със светлини и сенки преминават дните ни в условията на световната коронавирусна пандемия. Ако заложим на ярката страна в този спектър обаче, става все по-ясно, че вървим към излизане от тунела с предстоящо възстановяване на живота, но винаги с едно наум и необходимата предпазливост. И тъй като вероятно ще сме свалили маските, но и демаскирали всичко, което ни се случи в тези преломни дни от живота, нека помислим за себе си като част от една българска общност. Която именно в тежки дни и изпитания открива силния си древен ген за ЕДИНЕНИЕ и продължаване напред.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми