самолетСтатуквото между индустрията и природата осезаемо се промени. Питаме се – докога, и отговорът изглежда е – задълго, съдейки по очакванията на здравните експерти за години съжителство с коронавируса. Кризата провокира конфликт, който започва да се разгаря далеч преди светлината в края на тунела.

Необходимата реанимация на световната икономика влиза във фундаментален спор с екологичните постижения, които се случиха инцидентно. Пандемията блокира самолетите, автотранспорта, петролния бизнес и промишлени сектори. Без тези замърсители съдържанието на въглероден двуокис, азотен диоксид и фини прахови частици в атмосферата бързо спадна с двуцифрени проценти. Това се изразява в десетки хиляди спестени жертви от дихателни, сърдечно-съдови и инфекциозни болести, а изследвания показаха и пряка връзка със смъртността от COVID-19.

ООН, местни власти и еколози виждат в кризата и възстановяването потенциален поврат за правилно отношение към природата. Безусловна финансова помощ към различните индустрии обаче може да заличи положителната промяна в качеството на въздуха и водите. Авиокомпаниите в Северна Америка алармират, че вече са на ръба. Европейски гиганти отчитат по 3.5 милиарда евро минус. Нискотарифните обявяват рестарт преди разрешение за свободни трансгранични полети. Браншът прогнозира, че връщане до нивото от 2019 ще отнеме 3-6 години.

В Швейцария и Холандия “Зелените” настояват държавната помощ за авиосектора да се обвърже с изисквания за намаляване на вредните емисии. 11 активисти на “Грийнпийс” окупираха пистата на летище “Схипхол” с транспаранти и призиви: “KLM изхвърля повече въглероден двуокис от най-голямата електроцентрала на въглища в Нидерландия. Помощта за авиокомпанията трябва да е обвързана с редуцирани емисии и брой полети, а късите дестинации да се обслужват от влакове. Подобни изисквания да бъдат поставени и на останалите големи замърсители”.

Ограниченият трафик и производните парникови газове позволиха рекордни количества произведена слънчева електроенергия. Глобално нужната енергия идва от изкопаеми горива (34% нефт, 27% въглища, 24% газ), отделящи 9.5 млрд. тона въглерод годишно в атмосферата, докато атомната, водната, слънчева и вятърна едва събират 15%. Някои държави обаче следват програми да постигнат неутрализиране на въглеродните емисии и елиминиране на изкопаемите горива в периода 2030-2050 г.

С транспорта е свързан още един предстоящ конфликт – забрани за автомобили в полза на велосипедисти и пешеходци. В Скандинавия и Бенелюкс отдавна затварят улици и квартали закратко или перманентно, но покрай пандемията десетки градове в Европа и Северна Америка отварят временни и постоянни велоалеи. Налице са опасения за бум на личния и отлив от обществения транспорт. С цел да предотврати прекалена употреба на частни автомобили и замърсяване на въздуха, Милано ще трансформира 35 км. улици във велоалеи. Париж планира до 2024 да пригоди всички пътища за колоездачи и да премахне 72% от уличните паркоместа. Англия ще спре продажбите на бензинови, дизелови и хибридни коли от 2035 в полза на електрически.

За намаляване на автомобилите са необходими по-ефективни и достъпни алтернативи. Нуждата от транспорт няма да е същата при частично запазване на работа от дома и навиците за придвижване с велосипеди или пеша. Това би било здравословно, след като замърсяването и специално фините прахови частици убиват 4.2 млн души годишно (2 млн само в Индия). Редно е да отчитаме, че сме продукт на природата и ако прекаляваме с експлоатацията й, има две възможности с един резултат: паразитът загива – елиминиран от организма или разрушил средата на своето съществуване.

Теодор Цеков

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми