евроАвтор: Любомир Михайлов

През седмицата темата за членството на България в еврозоната нашумя с пълна сила. Явно през годината все по-често и все по-разгорещено ще се говори за лева, еврото, валутния борд, ползите и рисковете от кандидатстването на България за клуба на държавите с европейската валута. Този разговор не е от вчера, но сега бе силно провокиран от приетата по бързата процедура в парламента с 91 „за“ и 36 „против“ поправка в член 29 от закона за БНБ чрез промени в преходните и заключителни разпоредби на валутния закон, които отварят пътя на България към „чакалнята“ на еврозоната ERMII.

Същевременно НС вмени на правителството задължение и в бъдеще фиксираният досега курс лев-евро 1,95583 да не може да се променя според изискванията на Европейската централна банка /ЕЦБ/, докато сме в „чакалнята“. Преди това в дискусията се чуха оценки, че до приемането на поканата за присъединяването на България към „чакалнята“, което вероятно ще стане през април, е необходимо да задълбочим процеса на интеграция в ЕС, както и че влизането ни в еврозоната е правилен цивилизационен избор и т.н. Противно на този оптимизъм обаче, прозвучаха и противоположни мнения и предупреждения, че по предначертания път за икономиката ни и за благосъстоянието на хората могат да се отворят много „капани“. А те са свързани предимно с отказването от досегашния валутен борд, който години наред гарантира фиксиран курс на лева към еврото и осигурява финансова стабилност в страната, включително и в отношенията й с другите страни.

Явно за успокоение на тревогата, предизвикана от евентуалните видими сега и невидими в бъдеще негативни последствия от изваждането на лева от валутния борд, парламентът прие изискването към кабинета по време на престоя на България в преддверието на еврозоната, този курс да не се променя. Някои от овластените политици обещаха, че страната ни ще излезе от участието си във валутно-курсовия механизъм на ERM II, ако ЦЕБ предложи различен от сегашния фиксиран курс на лева към еврото. Управляващите уверяват, че процедурата в този механизъм е стандартна и основания за притеснение няма. Каква обаче е гаранцията, че подобно българско искане ще бъде зачетено от ЕЦБ, защото именно тя е в позиция да поставя условия на кандидатстващите страни, които те трябва да приемат, ако искат да стигнат там, за където са тръгнали? Така че приетото указание за кабинета за запазване на сегашния курс на лева към еврото, изобщо не е достатъчна гаранция, а по-скоро „юнашко доверие“.

„Бащата“ на валутния борд Стив Ханке, който категорично смята че въвеждането на еврото в ЕС преди 20 години е грешка, критикува остро решенето на НС. Според него политиците са се втурнали в нещо, което напълно не разбират. „Явно те не осъзнават, колко е опасно да си играят с валутния курс и изобщо да повдигат този въпрос“, каза Ханке. Според него не е изключено дори да има „тайно споразумение“, с което пред България да се поставят „дискриминационни условия“ за присъединяване към еврозоната. Министърът на финансите Владислав Горанов отрече обаче, че има тайни договорки, които да са неблагоприятни за България, и увери, че българският лев ще остане с настоящия си курс до влизането на страната в еврозоната. Обезценяване на спестяванията на българите, което според финансистите ще се случи след отказа от валутния борд, няма да има, обеща финансовият шеф. Никой обаче не вярва в това, което личи и от факта, че някои вложители вече се юрнаха към банките да прехвърлят спестяванията си от левове в евро.

Резерви към обещанията на властта имат и мнозина анализатори. Икономистът проф. д-р Боян Дуранкев смята например, че опасност съществува. „Ако се направи референдум за гражданите в нашата страна, със сигурност почти 99% от анкетираните ще са категорични че „циментираният“ курс на лева е за предпочитане пред „плаващия“ курс. И те са прави в много отношения. Стабилността на съотношението лев/евро зададе и задава дългосрочна сигурност на доходите (независимо от по-голямата инфлация през миналата 2019 г.), дългосрочна сигурност на разходите, както и сигурност на инвестициите, каквато сигурност няма на съседните „извъневрови“ пазари.“, смята експертът.

Сега 19 от 27-те страни членки на ЕС са в еврозоната. Дания и Швеция чрез референдуми решиха да не въвеждат тази валута. Излизащата от ЕС Великобритания също запази националната си валута и това й осигуряваше редица предимства. Чехия, Полша и Унгария, които бяха приети в ЕС през 2004 г. и са с „плаващи“ курсове на валутите си, също не бързат да се присъединят към европейската валута. В Румъния още се водят спорове по въпроса и не са направени никакви стъпки към еврозоната, както се случва у нас. Литва, Латвия и Естония, често давани за пример в България, бяха последните, които се присъединиха към еврото. Но в балтийските държави икономическата, финансовата и политическата ситуация е все пак доста по-различна от нашата.

Показателно е, че в дискусията „за“ или „против“ еврозоната у нас се говори главно за опасения и „капани“, а не за ползи от участието в нея. И основателно, защото щом западноевропейски страни с развити икономики, като Франция и Италия, преживяха навремето трудности в този процес, какво остава за най-бедната и слаба икономически в ЕС държава България, в която голяма част от населението едва оцелява с критично ниски доходи.

Повече от ясно е, че пътят ни към евровалутата няма да мине по червен килим и не може да очакваме само „мед и масло“. Нека припомним, че присъединяването към еврото на Италия доведе до спад от 74 000 евро на човек или 4,3 трилиона евро за икономиката на страната, която все още е далеч от добрата си форма. Във Франция също имаше подобен, макар и малко по-малък социален и икономически срив, който е толкова по-голям, колкото по-бедна е държавата.

Приетата на галоп от парламента само с по-малко от половината гласове на депутатите промяна в закона за БНБ показва, че кандидатстването на България в еврозоната съвсем не е консенсусно. Тревогата в обществото също е значителна. Оптимистични възгласи всъщност идват предимно от свързани с властта политици и обслужващи ги политолози. А въпросът безспорно изисква по-широко обсъждане, в което най-важно е да се чуят не само политиците, които обикновено действат по конюнктурни съображения, а и компетентните мнения на необвързаните с управлението финансови и икономически експерти. За съжаление по стар навик и този път властта загърби експертните мнения извън своя кръг, с каквито разполага и НИ „Единение“, и подкара експресно предложенията за гласуване в парламента. И всичко това се прави в момент, когато икономическото и социално положение у нас изобщо не е цветущо, което предполага че всеки необмислен ход може да доведе до срив с трудно предсказуеми последици.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми