Първият тур – реалности, промени и надежди

/Първият тур – реалности, промени и надежди

изборни бюлетиниИзборната рулетка на местно ниво се завъртя и ГЕРБ отново са на печалба на първи тур. Но далеч не толкова впечатляваща, както през 2015-та. Плътно до движението-мастодонт вече се намират и други политически играчи, които разсейват аурата на властта. Наред с традиционния силен конкурент БСП, изглежда напуснал дългата фаза на летаргия, на сцената излизат и впечатляващи със своята ерудиция млади кандидати – независими, неопетнени с минало, партийни ангажименти и пълни с енергията на своята младост и желание за истинска промяна. Тук-там проблясват и нетрадиционни коалиции, което убедително подсказва приближаването към предел, след който идва ред на реализма, извънпартийната експертност и съчетаването на единни усилия в интерес на обществото.

Първият тур на местните избори ще се запомни с няколко нови и стари прояви на електоралния ни порив. Едва ли ще е велико откритие, че властващата ГЕРБ получава най-голяма подкрепа. В осем областни града тя си осигури кметските места със свои партийни кандидати и припознати от организацията личности. На национално ниво обаче управляващите допуснаха видими пукнатини по своя бетониран по всякакъв начин корпус. А за тези пробойни говорят убедително множеството балотажи в две трети от областните градове с не толкова предвидим изход, но и партийната пъстрота в общинските съвети, които със сигурност няма да осигуряват управленски комфорт на кметовете.

Ако се взрем във вота в развиващата се, но и пълната с недомислия София, то безспорен факт е, че дългогодишният кмет Йорданка Фандъкова взе своите около 10 процента преднина пред доскорошния омбудсман Мая Манолова. Също истина е обаче, че най-симпатичното лице на ГЕРБ отчита на първия тур сериозно отстъпление в подкрепата си с около 100 хиляди гласа в сравнение с изборите през 2015 година. Причините за това едва ли са организационни или поради липса на финансов ресурс, а могат да се видят лесно в състоянието на столичния град. Напористата Манолова пък пропиля с независима зависимост своя „социологически” аванс от близо десет процента в кандидатската кампания и с люшкане към различните полюси в политическия спектър позагуби респектиращата предварителна инерция.

Посветени в крамолите на политическата интрига смятат, че изходът от надпреварата в София все още е неизвестен. Естествено е ГЕРБ всеотдайно и с всички налични средства да подкрепи своята кандидатка, а и БСП и гравитиращите около Манолова ще се активизират и направят същото, за да заличат пасива от първия тур. Отговорът да крайния изход от дилемата в случая може и да е друг. Него трябва да потърсим в поведението на десните от „Демократична България” и привържениците на приятната изненада в тези избори Борис Бонев от „Спаси София”. Именно техните гласове могат хипотетично да решат вота в столицата, независимо и противно на всичко. И едва ли случайно Фандъкова заяви след първия тур на изборите за готовността си да „разговаря с десните партии”, а Манолова поздрави „другите кандидати на промяната”.

Конкретен отговор от ухажваните потенциални „донори” на гласове в битката за столичното кметство засега почти липсват. Единствено очертаващият се като добър оратор Бонев подсказа независимост с думите си, че „…хората не са стадо, което да се втурне по заръка на някой лидер”. Но до втория тур на изборите все пак има няколко дни. А това е време достатъчно за всякакви комбинации, примамки, съюзи и разлъки в духа на утвърдилата се българска електорална практика.

Дори беглият поглед върху първия етап от местните избори в страната илюстрира известна промяна в нагласите на хората. Това доказват многото балотажи и променящият се състав на общинските съвети, включително и навлизането в тях на повече млади и енергични хора. Добър пример са извънсистемните претенденти Борис Бонев в София и Дани Каназирева в Пловдив. Този порив днес, утре може да се превърне във вятър, но не на подмяната, а на истинската и така необходима промяна в България.

С една дума – статуквото на партиите-мастодонти е разколебано. Очевидно българската противоречива реалност, но и желанието за вписване в тенденциите на съвремието дават достатъчно поводи за бягство на трезво мислещите хора от закостенялостта и вредния подход към политическата дейност като средство за лична употреба. За да се превърнат тези справедливи тежнения в реалност обаче, е необходимо веднъж завинаги България да се освободи от предизборните манипулации на обществото, компроматните войни, корпоративния и купен вот. А всичко това, поне засега, е просто илюзия. Дали?

Николай Коев

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-10-29T11:35:49+02:00