Пропаст между малките и големите общини

/Пропаст между малките и големите общини

общинаИзоставането в икономическо и социално отношение на малките от големите общини става все по-осезаемо и по-дълбоко. Това личи от Изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Основните разлики са в заетостта, инфраструктурата, демографията, финансовото състояние и данъчната политика на местно ниво.

Проучването показва какви точно са проблемите и каква е цялостната картина на икономическото и социалното развитие в осем от най-малките областни центрове в България – Ловеч, Силистра, Монтана, Разград, Търговище, Кюстендил, Кърджали и Смолян. Всяка от областите изостава от средните за страната нива на икономическа активност, сочи ЕКИП, позовавайки се на данни от 2017 г. Областите с най-ниско ниво на икономическо развитие към 2017 г., които изостават в сравнение с останалите от 2008 г. насам, са Ловеч, Кюстендил и Силистра.

Малките области имат по-ниски нива на заетост от средното за страната – малко над 52% през 2018 г. Най-близко до този процент е община Смолян с над 51%, а при останалите разликите са по-големи. В повечето области в Южна България заетостта на населението в трудоспособна възраст варира между 65 и 70%, докато в София е 75%, сочат данни от миналогодишно изследване. В Северна България нивата остават под 60%.

Най-ниски от изследваните области са заплатите в Монтана, а най-високи в Разград. Все повече обаче по-малките общини изостават и разликите при тях със средните нива стават по-драстични. Докато през 2008 г. средните заплати в тези общини са били около 80% от средното ниво за страната, през 2017 г. вече се равняват на 78%. Големите разлики в средното заплащане се запазват, като от 2016 г. насам столицата е единствената област, в която средната работна заплата е по-висока от средната за страната (по данни от анализ на ИПИ).

В малките области е много тревожно и състоянието на инфраструктурата. Например Смолян изостава сериозно, като това е и единствената област сред изброените, където няма железопътни линии.

Всички области, разглеждани в анализа, с изключение на Кърджали и Кюстендил, са с по-нисък от средния за страната естествен прираст. В Ловешко например намаляването на населението през последните десет години е с над 20 на сто. При останалите общини в рамките на тези десет години спадът е от 15 до 16 на сто.

Може би определението „тревожно“ за обезлюдяването на не големите населени места, проблемите със заетостта, заплатите, финансовото състояние и данъците в малките области, е слабо, за да изрази драматичните измерения на кризата в годините на прехода. А той, на който се разчиташе да донесе качествена пазарна икономика и благосъстояние за всички, успоредно с някои постижения, предизвика сериозен икономически и социален срив.

За създалото се състояние вина явно имат не само партиите и правителствата, но и цялото общество, което така и не можа през изтеклите три десетилетия да задейства истинския си граждански рефлекс и окаже ефикасен контрол върху властите и държавната администрация. Решения все пак има, но трябва да се пристъпи към тях. Някои мерки в тази посока, именно свързани и с регионалната политика и местното самоуправление, са разработени задълбочено от експертите на Национална инициатива ЕДИНЕНИЕ проф. Нено Димов и проф. Стефан Иванов. В изследването на учените за България са формулирани конкретни предложения за облекчаване и дори преодоляване на проблемите в тази област. Изследването e публикувано в рубриката Инициатива в сайта edinenie-bg.eu

ЛМ

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-10-07T11:41:17+02:00