знаменаНиколай Коев

Една току-що разпространена вест от заседание на Европейския съвет направо потъна в бушуващото море от тревоги около пълзящия коронавирус. Дори в близкото до сърцата ни Скопие хората маркираха с кисела усмивка оповестения факт, че континенталните шефове най-после са решили да открият пътя пред Северна Македония и Албания за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Доскоро управляващите социалдемократи в републиката край Вардар обаче не пропуснаха да демонстрират преднамерен възторг, все едно европейските лидери лично са им сторили дълбок поклон за отдавна предъвквания стремеж към „европейска интеграция”.

Ето защо верни партийци до водача на СДСМ Зоран Заев, отстъпил мястото си на близък до него служебен премиер заради подготовката на вече отложените избори поради пандемията, позаметоха под килима някои важни уточнения на висшите Брюкселски чиновници. А точно те придават и по-различни нюанси за „зелената светлина” за начало на преговорите на непосредствените ни комшии и Албания. Как например да определим абсолютно преднамереното отсъствие на дата за начало на преговорите? Та нали точно това бе смисълът – даването на точен старт от една определена линия, та до очаквания финал с членството. А при сегашното положение се налага впечатлението за съгласие „по принцип”. Ами то и досега никой не се е противил на идеята за присъединяването на страни от Западните Балкани към Евросъюза, но след изпълнението на съответните критерии. Точно те пък, условията, сега бяха така „усъвършенствани” по повика на френския президент от няколко европейски държави, че пътят до заветната цел се оказа доста трънлив и дълъг, да не кажем почти невъзможен.

Ако има все пак някакво утешение за Северна Македония, то него можем да открием в конкретните препоръки на Европейския съвет към Албания. На Тирана, която се пакетира в обща кандидатура със Скопие, се препоръчват още усилия със стандартно звучене: резултати в спазването на върховенството на закона; ефективна борба с корупцията и организираната престъпност; подобряване на условията при избори и на законодателството по тях. Тоест, на този етап непосредствените ни комшии и братя по кръв излизат формално сухи от тази вода, но пък и добре си знаят, че точно в тези сектори имат още работа. Да не би пък, изолирайки Северна Македония от посочените преки критики по геополитически причини, европейските ментори да аргументират и представеното становище на ЕС, че Скопие може да не бъде залепена в тандем с Тирана и върви поотделна, може би и по-бърза писта към финала?

За никого не е тайна, че водата на Западните Балкани за еврочленство мътят в различна степен пет европейски държави. Това са Франция, Испания, Холандия, Германия и Дания. В тази група водеща е Франция, която формира нова политика към проблема с приемането на нови членки, демотивирайки донякъде някои напреднали в процеса кандидатки, като Сърбия например. Богатата част на континента очевидно все-повече се съсредоточава към вътрешните си проблеми и не е склонна да пръска пари за „разширяваща се солидарност” в условия на неизбежно настъпваща рецесия. Но от друга страна еврочиновничеството не се е отказало напълно да пулверизира в по-бедната зона надежди, които местни политици употребяват активно за задоволяване на лидерските си амбиции. Не прилича ли това на някаква договореност между елитите? Отговор очевидно няма да има скоро!

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми