център в Пловдив за хора с деменцияПрез изминалите дни България бе шокирана от телевизионен репортаж на уважавана медия, в който се вижда брутално, нечовешко отношение към обитателите на Център от „семеен тип“ в Пловдив за хора с деменция. Записът е направен от поставена в помещенията камера от Калинка Ненова, внучка на 84-годишна жена, която е една от настанените в центъра. Ненова заложила снимащото устройство, защото имало много признаци за малтретиране от персонала на беззащитните обитатели на центъра, който бил превърнат в истински „дом на ужасите“.

Болногледачките обиждали, ругаели и издевателствали над болните възрасни хора. Внучката регистрирала действията на персонала на запис в продължение на месец. Той съдържал и една от служебните оперативки на персонала. На всичко отгоре за едно свободно място в центъра кандидатстват около 60 човека, се казва в медийното разследване на Нова телевизия. Услугата е нова, за нея са изхарчени много пари по програма на социалното министерство и на общината. Но в крайна сметка настанените в заведението вместо да намерят спокойствие и добра грижа, били подложени на физически и психически тормоз.

На видеозаписа се чува как болногледачки обиждат, унижават и удрят бабата на Калинка, която е с деменция и е напълно неподвижна. Прави впечатление също, че от лекарствата, които дават на болните, пенсионерите изглеждат като упоени. Нещастните възрастни хора често били насилвани или наказвани – по преценка на болногледача, разказват действащи служители, които крият лицата си от страх да не бъдат уволнени. След поредното падане, една от възрастните жени се обездвижила, състоянието й се влошило и тя починала. Тя страдала от деменция, но била лекувана с лекарства за шизофрения. От центъра изкарали фалшива епикриза, че пенсионерката е лежала в психиатрията в Пловдив. Според подправения документ, когато я приели, жената била агресивна и крещяла по цели нощи.

Друг трагичен случай засегнал бащата на Райна Димитрова, който си счупил тазобедрената става. Дъщерята го намерила хвърлен на леглото в безпомощно състояние. Наскоро в дома починал мъж, защото сестрата не обърнала достатъчно внимание на тежкото му състояние и грешно преценила, че не се чувства добре от смяната на времето.

„Започнахме проверка по ваш сигнал. Това, което се констатира до момента е, че въпреки че този център е с изключително добри условия, за разлика от старческия дом в Горско Косово, виждаме, че качеството на персонала е изключително ниско и отношението, което те имат е абсолютно недопустимо. Събрали сме достатъчно материали, които смятаме да предадем на прокуратурата”, заяви министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.

Преди дни пък МВР съобщи, че няма извършени престъпления в споменатия от министър Сачева дом за хора с деменция в Горско Косово, в община Сухиндол, където през 2019 г. са починали 24 души, т.е. почти половината от обитателите на дома. Проверката започна на 3 януари след сигнал до омбудсмана Диана Ковачева, че социално-битовите условия в дома са лоши и високата смъртност в дома е подозрителна.

Междувременно и прокуратурата и община Пловдив разследват драмата в центъра за възрастни с деменция.

Отношението към възрастните хора е важен показател за зрелостта и хуманността на едно общество. За съжаление у нас тези добродетели са на много ниско равнище. Това често се наблюдава в отношенията между хората, както и в отношението на властите към възрастните. Публична тайна е, че непростимо много хора мизерстват с пенсии от по 200–300 лева на месец за десетилетия честен труд, което ги обрича едва ли не на геноцид. В домовете и центровете за възрастни често има грубо отношение, достигащо дори до бруталност, както показва драмата с центъра в Пловдив.

Трябва да е ясно, че отговорността за това положение не е само на персонала на домовете в центровете за възрастни хора, а и на отговорните за контрола общински власти и социални служби. Редно е по висшите инстанции във властта също да се сетят и обърнат внимание на проблемите, които от години тормозят българското общество и неговите граждани, изпаднали не по своя вина в печалната ситуация да прекарат последните дни от живота си в ужасни условия на мизерия и незаслужено брутално отношение към тях. Да не говорим, че заведенията за възрастни въобще не достигат. Това видимо създава и условия за корупция в отношенията между кандидатите за създаване на такива „заведения” и властите, свързани с лицензирането, печалбарството на всяка цена и независимо от всичко, но и редица други добре известни проблеми. Натрапва се обаче и един друг въпрос: Не изпари ли „новото време” пословичното българско чувство за грижа на децата към техните родители до сетния им дъх, към тези, които са ги създали и въздигали в живота?!

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми