Иван ГареловЖурналистът Иван Гарелов пред Национална Инициатива Единение

Иван Гарелов е известен български журналист, публицист и общественик. В продължение на 21 години е водещ на политическо-информационното предаване „Панорама”, което се превърна не само в институция за отмерване на пулса в обществото, но и в своеобразен гарант за мирния ни преход. Той отразява за БНТ много от драматичните политически събития и конфликти в най-горещите точки на света с репортажи и филми, с подчертан интерес се посрещат и неговите книги за процесите у нас, на Балканите и актуални проблеми на международната политика. Гарелов остава верен на принципите на свободната и честна журналистика, които предава и на много свои млади последователи.

Интервю на Николай Коев

Преходът: Друсащ, но живописен път към държавообразуване

  • Страната ни винаги е постигала своите най-големи успехи, когато сме били единни.
  • Пазарната икономика ражда неравенства, няма какво да си правим илюзии.
  • Бавно и мъчително ние изградихме демократичните институции.
  • Хората скачаха на митинги, докато други ограбваха държавата.
  • Разочаровани сме, искаме промяна, но не и връщане назад.
  • И до днес БНТ запази до голяма степен своята обективност и толерантност, постигнати от нас в условията на прехода.

– През тези дни в централна тема за обществото се превърна 30-годишнината от началото на прехода у нас. Видно е, че българите реагират по различен начин, но изглежда, преобладава разочарованието от неоправданите надежди. Какво загубихме и постигнахме в този съвсем не малък период от най-новата ни история?
– Смени се системата. Ще цитирам какво е научила дъщеря ми, след като прочете моя книга, посветена на прехода. Първо, че политиката не е борба на добрите срещу лошите. Второ – да разбирам мотивите, но да съдя по последствията. Мисля, че така ще можем да отличим – не добрите от лошите, а политическите играчи от държавниците. Смятам за особено ценно отношението към прехода не като към серия от поквари и провали, а като към друсащ, но живописен път на държавообразуване. Този отговор съдържа мъдростта как да приемем промяната, без да изпадаме в крайни емоции. Ирониите са неуместни. Бавно и мъчително ние изградихме демократичните институции. В този процес участваха много хора. Гордея се и с приноса на „Панорама“. Оттогава има отстъпление. Хората скачаха на митинги, докато другите ограбваха държавата. Все пак пътят е друсащ, но живописен. Все пак ние избегнахме кръвопролитията, гражданският мир бе запазен. Смятам, че януарските събития през 1997 г. бяха истинският завършек на започнатото на 10 ноември. Разочаровани сме, искаме промяна, но не и връщане назад. Българският народ е направил своя избор.
Другите страни от социалистическия блок, преди всичко т.н. Вишеградска четворка развиха бързо основите на пазарната икономика. Те бяха по-напред от нас и в съпротивата срещу налаганата ни социалистическа система по съветски модел. Те имаха и идеите, и хората, които да ги реализират. Те и сега са по-напред.

– По този „друсащ и живописен път”, както образно се изразихте, мнозина днес се обръщат с носталгичен поглед назад. Вашето тълкуване на този феномен.
– Преувеличава се значимостта на носталгията по миналото време. Тя е естествен процес на всички поколения по тяхната младост. А също и по привичките да чакаме всичко да ни се „дава“, да се „отпуска отгоре“. Това не означава, че хората искат връщане назад. Искат просто повече справедливост и сигурност. Не могат да бъдат обвинявани за това. Пазарната икономика ражда неравенства, няма какво да си правим илюзии. В същото време конкуренцията движи прогреса, от което печели цялото общество. Но пазарната икономика не е оправдание да не се грижим за по-слабите и бедните. За съжаление, политическата борба у нас не се води по тези жизнено важни теми. Сами рушим основите, на които се гради една справедлива държава.

– Цяло поколение израсна в условията на „преход”. Дали от прекалена употреба този термин не изгуби донякъде от романтичната си същност през първите години след промяната през 1989 година?
– Не обичам да се преиграва с определението „преход“, защото всеки го разбира според собствената си съдба. Ние имахме за цел приемането ни в НАТО и ЕС. Трябва да си поставим нови високи цели.

– Медиите също се вписаха по свой начин в принципно различното време, но и условия за практикуване на професията. Вие сте едно от най-утвърдените имена в българската журналистика. Не наложи ли преходът нови правила за работа в телевизията, радиото и печата, които понякога отстъпват от професионализма, дават път на компромиси, съобразяването с интересите на собственици, а дори и с политическата конюнктура? Сигурно има и добри примери, изключения. Кои са те?
– Ролята на медиите за промените наложиха нови правила за работа, особено за обществената телевизия. Но не съм съгласен, че тези правила са отстъпление от професионализма. Обратно – те ни разкриха възможността да работим професионално, без някой да ни налага какво да пишем. Точно тогава се заех да приуча колегите от БНТ към новите принципи в БНТ. Много трудно беше на журналистите да свикнат да работят по правилата на демократичната журналистика – с толерантност, използването на поне два източника и т.н. На някои и досега им е трудно. Старият навик прави живота ти по-лесен, не мислиш, а изпълняваш това, което ти казват. Друг въпрос е, че оттогава има голямо отстъпление от завоюваните позиции.
При своето първо посещение в ООН първият демократично избран президент Желю Желев заяви от трибуната: „България вече не е комунистическа държава, защото имаме свободни медии“. Тридесет години по-късно Генералният секретар на международната организация „Репортери без граници“ Кристоф Делоар обяви: „Медийната среда в България не е била по-лоша, откакто страната е демокрация.“ В последния доклад на тази организация България е на 111-то място по свобода на словото. От 2006 г. насам страната пропада все по-надолу и в момента е на дъното на класирането сред страните от ЕС. Свободата на словото падна в икономическия капан. Така демокрацията в България губи първото си лице – свободните медии.

– Преди 60 години се роди Българската национална телевизия, на която отдадохте голяма част от професионалния си път. От позицията Ви на изключително популярен телевизионен журналист, споделете вашите чувства по повод на юбилея на „телевизията-майка”.
– Не обичам излияния като „какво ми даде БНТ“. Нещо ми е дала БНТ, но и аз съм й дал не малко със своя труд и всеотдайност в най-отговорни моменти. Точно затова гледам поредицата „60 години БНТ“ скептично. Леят се естрадни песни, сантиментални постановки. Това не е моята работа, не са моите и на колегите ми политически журналисти изживявания. Не всички се оказаха на висотата на мисията си при смяната на политическата система и отпаднаха. Други пък подходиха със старите номера към новите властници. Затова за мен БНТ не е някаква абстракция, а хората, с които съм работил. Операторите, с които ходехме по горещите точки на планетата, младите репортери, с които правехме „Панорама“ в условията на жестоката конфронтация, техническите специалисти, с които развивахме общото ниво. И не мога да премълча името на Иван Славков. Той имаше модерни виждания за журналистиката и благодарение на общественото си положение беше ни извоювал такава свобода за работа, че БНТ беше водеща телевизия в целия соцлагер. И до днес БНТ запази в голяма степен своята обективност и толерантност, постигната от нас в условията на прехода.

– Не бих могъл да отмина въпроса за мястото на медиите за преодоляването на все по-отчетливите разделения в обществото ни по различен признак. Каква е тяхната роля и възможности за единение на нацията около истински, градивни цели? А защо не и като изпращане на ясни сигнали към политиците за необходимостта от мобилизиране на съвместния ни потенциал за справяне с многото предизвикателства на деня. Как в този контекст оценявате посланията на Национална Инициатива Единение?
– Ролята на медиите за преодоляване на разделението и за постигането на градивните цели на страната ни е заложена в самата им природа. Ако те не изневеряват на основното си задължение да казват истината, ако информират обективно обществото, ако не насаждат омраза и ненавист, ако останат верни на призванието си да бъдат рицарите на справедливостта, тогава обществото ни би изглеждало доста по-добре. Страната ни винаги е постигала своите най-големи успехи, когато сме били единни. А когато днес говорим за единение, това означава да не разделяме обществото ни според идеологическите различия, да търсим това, което ни обединява, а не това, което ни разделя, да постигнем националното помирение. Но преди това трябва да преживеем катарзис. Не може да има единение с грабителите на общественото богатство.

– Къде в днешното ни сложно време намирате оптимизъм за бъдещето на България?
– Оптимизмът ми се крепи на младите хора. Те са по-различни, по-позитивни, по-отворени към света. Нали си спомняте какво цитирах от моята дъщеря в началото?

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми