народна библиотека Николай Коев

Увлечени в събитията около пандемията, някак неусетно пристигна 24-ти май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Посрещаме го традиционно въодушевени от великото дело на Светите братя Кирил и Методий, на техните ученици и последователи. Останахме с почит смирени в миговете на истинско преклонение пред извършения титаничен акт за националното ни извисяване чрез просвещение. И противно на всичко, което ни заобикаля и дели по безброй причини, то точно на този празник разбрахме смисъла на ЕДИНЕНИЕТО с изразена обща сетивност и гордост за българското. Осъзнахме значението и голямата мисия на родните крепители на духа, на хората, които даряват знания и наука, на всички, които с талант, творчество и безвъзмездна всеотдайност поддържаха жизнеността ни в трудните месеци на социална изолация. Признахме щедростта за общото благо, оценихме волята и издръжливостта на медицинските лица и оказаната им държавна подкрепа, впечатлихме се от съпричастността на доброволците. А не е ли всичко това проява на събуждането ни като общност с богата духовност, която независимо от превратностите и неблагополучията на съдбата, пренасяме от дълбините на времето и преоткриваме днес?

Очевидно сегашният 24-ти май има и по-особен отенък. Той едва ли е в ограничените във връзка с особената обстановка чествания. Забелязва се обаче във все по-отчетливото разбиране, че в трудни за отечеството моменти сме способни да се мобилизираме, да постигаме добри резултати, та дори и да сме по-дисциплинирани. Ето защо, на истинския светъл празник наред със справедливите слова на възхвала към първоучителите и техните следовници, с основание оценяваме и собствените си резултатни усилия да бъдем ЗАЕДНО като народ, пръснал от древната си земя искрата на просвещението далеч зад своите предели.

Дали на живо, или не, но и на сегашния 24 ден на май поне в съзнанието на всеки българин ще звучи добре познатият училищен химн – „Върви народе възродени”. Прекрасният текст на Стоян Михайловски и вдъхновяващата музика на Панайот Пипков са широко известни и обичани в Отечеството. По конюнктурни и идеологически съображения обаче, в недалечното ни минало някои от силните думи и внушения на поета-текстописец са променяни и дори изтривани. От уважение към двамата големи творци, в интерес на автентичното творчество и с преклонение към истинските ДУМИ, ви предлагаме пълния текст на произведението:

Светите братя Кирил и Методий„Св. св. Кирил и Методий“
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми