професор Трендафил МитевПрофесор Трендафил Митев пред Национална Инициатива Единение

Трендафил Митев е доктор на историческите науки и професор в катедра “Политология” на УНСС. Завършил е история в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на 14 научни монографии, на няколко исторически книги и десетки научно-публицистични статии. Подчертан интерес предизвикват и неговите интервюта в ежедневния и периодичен печат. От 1995 г. е член на Македонския научен институт, а през 2008 -2014 година е негов председател. Проф. Митев е известен учен, който наред с цялостната си дейност привлича вниманието и със своите компетентни анализи за ситуацията в Северна Македония и другите балкански държави.

Интервю на Любомир Михайлов

Потомството няма да ни прости, ако допуснем в ЕС да влезе неомакедонизмът

  • На политическата сцена в Северна Македония ще е доста горещо и драматично през първата половина на 2020 г.
  • Албанските политици в страната ще продължат досегашния си курс и ще подкрепят евроинтеграцията.
  • Ако се стигне до трето отлагане на поканата към Скопие, управляващите трябва де се сърдят на себе си.
  • Македонската страна от смесената комисия по исторически и образователни въпроси протака работата и се стреми да оставя отворена вратичка за разпространението на македонистките тези и в границите на ЕС.
  • България трябва да поиска подготвянето на анекс към Договора от 2017 г. в духа на декларацията от 10 октомври т.г., за да се защитят фундаменталните ни национални интереси.

– Г-н професор, след решението на ЕС през октомври засега да не се отправя покана към Северна Македония за започване на преговорите за присъединяване към Евросъюза, политическите сили в Скопие се разбраха за предсрочни избори през пролетта на идната година. Как ще се отрази на обстановката в съседната страна поредното премерване на политическата тежест на отделните партии? Има ли основания за тревожни процеси в месеците преди вота?
– Какво ще се случи след изборите очевидно ще разберем, след като те се проведат. Лично моето мнение е, че предизборната борба в югозападната ни съседка през зимата и ранната пролет на 2020 г., ще бъде драматична. Защото неомакедонизмът разбира, че за неговите фалшиви теории, свързани с историята, езика, културата и пр. на българското население в Повардарието, няма /и не може да има/ място в Европейския съюз. А идеологията на ВМРО-ДПМНЕ е буквално копие на комунистическата идеологема, наречена „македонизъм“. И нейните носители ще се борят с нокти и зъби тя да оцелее. В това е големият парадокс днес в Р.С. Македония: наследниците на бившата МКП, чиито представител днес е правителството на г-н Зоран Заев, да се опитват и търсят някакви нови измерения на държавнотворното мислене в тази млада балканска държава. А тези, които се представят като наследници и продължители на великото дело на ВМРО – на практика се изявяват като най-агресивните и консервативни представители на неомакедонизма. Така че на политическата сцена през първата половина на 2020 г. ще е доста горещо.

– Важно е и какви ще бъдат действията на албанския политически фактор в новата обстановка? Възможна ли е преориентация на коалиращите се със сегашната власт албански партии? Сред политици от този етнос в Скопие се чуват и гласове в подкрепа на идеята за Велика Албания. Няма ли опасност засилването на тези призиви да дестабилизират Северна Македония?
– Мисля, че албанските политици в Северна Македония ще продължат досегашния си курс. Защото ако те се откъснат от коалицията със социалистите, би трябвало да търсят сближение с ВМРО в Р.С. Македония. Албанските партии сами, все още не могат да играят решаваща роля при създаването на законодателната и изпълнителната власт там. Освен това, при отказ от досегашния курс, този политически фактор би влошил изобщо позициите си в границите на страната, тъй като крайните националисти от ВМРО-ДПМНЕ имат значително по-конфликтни позиции спрямо ролята на албанската общност във вътрешния живот на Р.С. Македония. В допълнение трябва да се каже, че при рязка албанска промяна в поведението, чувствително ще се влоши и европейската представа за ролята на албанския фактор в бъдещите евроинтеграционни процеси – не само за Р.С. Македония, но и за Албания, за Косово и пр. Поради това мисля, че албанците в югозападната ни съседка ще се стремят за запазване на курса към евроинтеграцията. Те разбират отлично, че приемането в ЕС на Албания, Северна Македония и Косово по същество означава падане на границите между тези, сега за сега, самостоятелни политически образования на Балканите. Нещо, което ще увеличи вътрешноалбанските интеграционни процеси в бъдеще. Тоест, за тях еврочленството е път към постигането на общоалбанското единение, което не е ясно кога и как може да прерасне в една общоалбанска държавност. Но че привърженици на тази перспектива има – това е вън от съмнение.

– Не е трудно да предположим, че битката за власт през април 2020 г., ще отклони вниманието на страната от продължаването на реформите през следващите шест месеца. Не крие ли това опасност след този период ЕС да реши, че страната изостава с необходимите реформи за присъединяване, което да доведе до трето отлагане на старта на реалния предприсъединителен процес?
– Да, такава възможност е реална. Но ясно трябва да се каже, че основната причина е в Скопие! Там вече 30 години нито една от управлявалите досега партии, по същество не направи много за реалната декомунизация на обществената система и подкрепящото я официозно „македонистко“ политическо мислене и съзнание. Това твърдение се доказва най-очевидно от нестихващите /и дори засилващи се/ през последните години писания и разговори с антибългарска насоченост. Казано с други думи, енергията на политици и интелигенция в тази млада балканска република отиваше и отива в „свирката“, а не в двигателя на локомотива, който трябва да докара Р.С. Македония до членство в ЕС. Ето защо ако се стигне и до трето отлагане, и управляващите в Скопие, и модераторите на общественото мнение там трябва да се сърдят само на себе си. На своите сантименти към отминалата югокомунистическа епоха, която ги осакати духовно и им пречи да се модернизират на демократична основа. Така че те трябва наистина да впечатлят държавите-членки на ЕС, след което и да им се отвори пътят към Брюксел.

– Главен противник за започването на преговори на ЕС със Северна Македония и Албания бе френският президент Еманюел Макрон, който призовава за нов механизъм по въпроса за присъединяването на нови членове към ЕС. Не ясно какво точно ще представлява този механизъм, но експерти твърдят, че всъщност подтекстът в случая е старата идея на някои политици в Брюксел за „Европа на две скорости“. Очаквате ли под въздействието на Франция да се стигне до реализирането на тази вредна за Стария континент концепция?
– Разбира се „новият механизъм“ на г-н Макрон, все още не ни е известен, защото френският президент не го разясни публично. Личното ми мнение във връзка с неговата позиция през октомври 2019 г. е, че в своята дълбока същност г-н Макрон беше прав: Р.С. Македония, действително не е извършила реална декомунизация на своето общество, за да бъде добронамерен член на ЕС! Ако тази балканска държава влезе в границите на ЕС със сегашния манталитет на нейната неомакедонистка интелигенция, това означава вътре в ЕС да възникне нов източник на напрежения. Защото България няма /а и не трябва/ да приеме грубите фалшификации на неомакедонистите, свързани с миналото на третата писмено книжовна цивилизация, възникнала /след гръцката и латинската/ в Европа – старобългарската! Така че моята надежда по този конкретен повод е, че френският държавен глава е имал предвид реалната неподготвеност на Р.С. Македония за членство в ЕС, а не толкова усъвършенстване на механизъм, който да наложи „две скорости“ за развитието на държавите-членки на ЕС. Разбира се не е чудно определено влияние да са оказали и добре известните френски сантименти към „стария съюзник“ – Сърбия, която би се оказала в доста деликатна обстановка, ако всички околни държави влязат в ЕС, а тя не бъде приета. Може би някакво въздействие има и по линия на стремежа от страна на френския държавен глава да подобрява отношенията си с Русия и т.н.

– Нежеланието на Брюксел да започне преговори със Скопие поставя пред изпитание и отношенията между Северна Македония и България, чиято инициатива за засилване на евроинтеграцията на Западните Балкани всъщност бе поставена под въпрос с решението на Брюксел. Не беше ли грешка, че успоредно с доброжелателното отношение на нашата страна към братска Македония, София пропусна да постави категорично въпроса политиците и медиите в Македония да спрат да ограбват важна част от българската история и да си присвояват важни събития и личности от националното ни развитие? Очевидно е, че в това отношение са необходими надеждни гаранции, а не само обещания.
– Всичко тръгна от недобре разработения Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 година. Този международно правен акт беше стъкмен набързо, под външен натиск. Целта тогава е била да се ускори откъсването на Северна Македония от руската сфера на влияние и ориентацията й към НАТО и ЕС. Поради това в него не бяха записани достатъчно категорични клаузи, които да гарантират трайните интереси на България в нашите двустранни отношения. Ето защо и създадената Смесена експертна комисия от историци не постигна желаните резултати. Наложи се Народното събрание на Р. България да гласува на 10 октомври 2019 година нова Декларация, с която да се поправят пропуските, допуснати в споменатия договор. Сега за сега, това е официалният документ на българската държава, в който са очертани „червените линии“, които не могат да се пресичат, ако Р.С. Македония желае членство в ЕС. Лично аз смятам обаче, че този документ трябва да се подкрепи от реални, последователни и неотстъпчиви практически действия от страна на изпълнителната власт в София. Защото потомството няма да ни прости, ако съвременните поколения допуснем в ЕС да влезе неомакедонизмът. Тъй като неговите носители претендират за това, че не българите, а македонците са създатели на третата писмено-книжовна цивилизация в Европа – старобългарската, която възниква след гръцката и латинската. Най-добре обаче е, ако България постави официално въпроса, да се подготви един анекс /допълнение/ в Договора от 2017 г. в духа на Декларацията от 10 октомври, за да се създадат трайни международно правни гаранции, защитаващи фундаментални интереси на българската нация.

– Българо-македонската комисия за исторически и образователни въпроси далеч не оправдава очакванията за по-реалистичен и обективен поглед от страна на нашите съседи край Вардар към безспорните факти и личности от българската история. Какво трябва да се направи, за да заработи тя пълноценно?
– Основната причина за безрезултатността на въпросната експертна комисия се корени в текста на договора от 1 август 2017 година. Там не е казано нищо конкретно: по какъв начин комисията ще работи и кой ще създаде правилника за нейната дейност; в какви срокове трябва да се постигат положителни резултати; какви реални права има тази комисия, и спрямо кого; как тя ще може да налага решенията си като основа за дейността на администрацията и пр. Ето защо, македонистката научна интелигенция в Скопие започна да протака работата. /Да „тупа топката“, както се изразиха някои в България, докато се открие процедурата за приемането на Р.С. Македония в ЕС/. Затова във въпросната смесена комисия се гласуваха половинчати решения. /Например, македонците приеха, че цар Самуил „е български цар“/. Но той българин ли е по народност? Управлява ли българска държава? В нея славянското население „българи“ ли се наричат? и пр. На тези тясно свързани подвъпроси в комисията не се дава отговор! А без да се дава пълен отговор и на тези въпроси излиза, че – да, Самуил е български цар! Но подобно на византийския император, който е грък по народност, управляващ империя с различни населения, така и в Първото царство има един български цар. Но той управлява и българи, и албанци, и гърци, и македонци, разбирани като „не българи“!? Така се запазва отворена вратичка, за разпространение на македонистките тези и в границите на ЕС. Мисля, че при сегашната регламентация, свързана с дейността на комисията, тя много трудно ще започне да работи пълноценно. Моите най-големи страхове са, че действително от македонската страна „ще се тупа топката“ до откриването на процедурата за преговори. А там, в хода на преговорите, ще се използва натиска от страна на държавите-членки, срещу България, за да прави тя отстъпки и да „не спъва излишно приемането на Р.С. Македония в ЕС“! Затова най-добре е, ако България поиска, още преди да се открие процедурата за преговори да се направи анекса към договора от 2017 година в духа на Декларацията, приета от Народното събрание. За да съществува пределна яснота кои са червените линии, които Р.С. Македония не може да пресича: нито до приемането й в ЕС, нито след това, когато тя стане член на тази демократична и цивилизована международна организация. Само така България ще защити своите фундаментални интереси, както направи това /и то с основание/ Република Гърция.

– Противоречивото отношение на Брюксел по въпроса за членството на Сърбия в ЕС и обструкциите на Еврокомисията видимо водят до преориентиране на политиката на страната, която вместо с ЕС задълбочава връзките си с Русия и Китай. Не че това е нещо лошо, но изключването на Белград от процеса на евроинтеграцията не е ли във вреда не само на Сърбия, но и на Евросъюза? Не се ли обслужват в случая чужди на ЕС интереси?
– Това е най-сложният и деликатен проблем, свързан с членството на балканска държава в ЕС. Защо? Защото едно от необявяваните официално, но реално налагани предварителни условия за членство в ЕС е – съответната държава да стане член и на НАТО. Сръбското общество все още не е готово да преглътне ударите, които бяха нанесени от натовската авиация над Сърбия в края на 90-те години на ХХ век по време на управлението на Милошевич. За да се прекрати жестоката война, бушуваща в границите на Югославия след края на Студената война. Това е една реалност, която не може да се игнорира и тя влияе за бавното движение на Сърбия по европътечката. Но животът иска своето и поради това правителството в Белград търси алтернативи в сближението с Русия и Китай. Не мисля, че от подобна политика страдат прекалено много интересите на държавите от ЕС. Напротив, в тази ситуация значително нараства геополитическата цена на България. Така че въпросът тук е дали управляващите в София могат да я използват достатъчно ефективно. Без от това да страдат отношенията на нашата държава, с когото и да било.

– Ситуацията на Балканите в момента се усложнява не само заради отказа на ЕС да покани за преговори за присъединяване Македония и Албания, но и от блокирания процес за диалог между Сърбия и Косово, от проявяващото се тежнение за албанска хомогенизация на полуострова и засилването на политическото и етническо влияние на албанците в Северна Македония? Каква трябва да бъде позицията на нашата страна при ескалация на тези тревожни процеси, които крият опасността от дестабилизация на Балканите?
– Албанците са единственият народ на Балканите, с когото българите никога не са имали вражда и не са водили войни по между си. Напротив, може да се каже нещо повече: още през средновековието, българската култура дава принос за развитието на цивилизацията в албанските земи. Не случайно до ден днешен в тази страна живеят над 140 000 българи, признати официално за „българско малцинство“. Свободна България е територията, в която след 1878 година протичат едни от най-важните процеси на албанското национално възраждане. Разгромът, нанесен от българската армия на Османската империя през Балканската война 1912-1913 година, открива реалния път за възникването и изграждането на независимата албанска държава на Балканите. Между двете световни войни българи и албанци имат общи борби срещу репресивната политика на сръбските власти в Македония и т.н. Така че този изключително богат и ценен капитал, който сме получили в наследство от историята, трябва да се съхранява и доразвива в бъдеще. Що се отнася до процесите, протичащи вътре в албанските общности на Балканите – ние трудно можем да променим логиката на тяхното развитие. Но каквото и да се случи в бъдеще, важното е доброто от миналото да послужи като основа за още по-доброто в бъдеще. Мисля, че една от най-големите грешки, която може да се допусне от българска страна в перспектива е, да се обявяваме открито срещу албанските единителни процеси. Това би означавало да си спечелим още един сериозен противник между съседите, със сериозни възможности за развитие на своя етнически потенциал през следващите столетия.

– А какви трябва да се отношенията ни с Албания в бъдеще?
– Добросъседство, партньорство, сътрудничество, активни икономически отношения – така аз виждам пътя за развитието на българо-албанските отношения днес и в перспектива. Като в същото време превърнем и България в богата и силна държава, за да е в състояние тя да защитава своите национални интереси – пред каквито и предизвикателства те да бъдат поставени в новото време.

– В края на краищата ЕС не трябва ли по-скоро да реши какво да прави на Балканите, дали и кога и при какви условия ще приеме или няма да приеме Северна Македония и Албания, както и да обърне по-голямо внимание и на другите нерешени въпроси в региона, който принадлежи към Европа и географски, и исторически? Защото в противен случай европейското обединение поема голяма отговорност не само пред Балканите, но и пред цяла Европа.
– Логичен въпрос! Така е и дано новата Европейска комисия в Брюксел да разбира добре перспективата. Но трябва да имаме предвид, че самият ЕС има доста вътрешни проблеми: Великобритания осъществява тежък и сложен „Брекзит“, който активизира и други деструктивни процеси; в Испания например, тече много сложен конфликт, свързан с бъдещето на баските и не е ясно, как ще приключи и той; ЕС периодично бива изправян пред колосални емигрантски вълни, при това без гаранции, че този процес няма да продължава; САЩ провеждат една националистическа линия на поведение, която видимо ги дистанцира от ЕС; в Близкия изток напреженията са колосални и пр. Така че, съществуващата сложност и неизясненост на обстановката и перспективата за обединена Европа, оказват влияние върху поведението на някои от европейските лидери. При такава обстановка, Балканите /за кой ли път/, очевидно минават на по-заден план в общите планове за бъдещето на Съюза. Но тази тенденция не трябва да придобива необратим характер, защото именно Балканите са предмостието, от което могат да тръгнат много нови и не по-малко опасни процеси. Не само за нациите, населяващи тази зона на Стария континент, но и за целия ЕС. Историята от далечното и близкото минало са го доказвали многократно. Не случайно до ден днешен някои употребяват терминът „Балкани“ като синоним на „барутен погреб“ за Европа.

– Не бих могъл да отмина въпроса в новата обстановка на Балканите каква роля според Вас могат да играят в региона влиятелни държави като САЩ, Русия и Китай?
– При сегашното разположение на реалностите, очевидно е че тези две велики сили имат и възможности, и интереси да влияят върху обстановката на Балканите. В тази част на света съществуват много на брой, сравнително малки държави, които имат и огромно количество проблеми. Така че вътре в Балканите е налице обстановка, която позволява великите сили да се намесват. Впрочем, специално ролята на Русия в тази част на света винаги е била много голяма, при това не винаги е била и вредна. Напротив, благодарение именно на руската политика от Балканите беше изтласкана Османската империя и възникнаха основните свободни държави в тази част на света, които съществуват до ден днешен. Така че вън от съмнение е, че и в бъдеще Русия и Китай /поради своите качествено нови възможности/, ще имат интерес към Балканите. Проблемът тук според мен е един: балканските държави да намерят и поддържат разумния баланс в отношенията си със супер силите на нашата епоха. Защото геополитиката на великите държави се променя. Днес САЩ могат да имат претенциите за доминация в Югоизточна Европа, но утре, при друга конюнктура, не е изключено да пренасочат своето внимание към нова точка на света. Тогава пред балканските държави отново ще изпъкне някакъв „вакуум“, който трябва да се запълва от други. Въпросът винаги е бил и днес е: балканските държави да намерят общия език между себе си, за да се подпомагат взаимно, а не да враждуват вечно. А след това да се търси онова, което е във взаимен интерес на всяка една от тях и супер силите на света поотделно. Това поддържане на равновесието разбира се е сложна и трудно реализуема политика, защото супер силите не рядко са и егоисти: техен често прилаган принцип е „всичко или нищо“. Но друга полезна политика, като че ли не съществува.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми