Освобождението на БългарияБългария отбеляза Националния си празник – 3 март. Тази година се навършват 142 години от Освобождението на Отечеството и началото на възстановяването на българската държавност след петвековно турско робство. Редица прояви бяха набелязани за празника и най-важните бяха проведени, въпреки препоръката на здравните власти масовите събирания на хора да бъдат отменени заради опасността от новият коронавирус Ковит-19.

142 години след епохалните събития на Освобождението президентът, председателят на парламента, политици, дипломати и граждани се събраха на историческия връх, за да се поклонят пред героите и положат цветя в тяхна памет. Патриотично въодушевление цареше на легендарния Шипка, огласен от традиционните родопски гайди и народни песни. Развяваха се знамена с българския трикольор. Хиляди българи, въпреки силния вятър и мъглата, изкачиха 894 стъпала към Паметника на свободата, в който в голям мраморен саркофаг се пазят част от костите на воини от руската армия и българските опълченци. На това място на 11 август 1877 г. руско-българският полк от 7500 бойци се изправя срещу 30 000-та армия на Сюлейман паша. Победата решава изхода на Освободителната Руско-турска война, която отново поставя България на картата на Европа.

Дълбок поклон пред паметта на всички, които положиха костите си за България, заяви президентът. Той отбеляза, че през годините много политици са пренебрегвали и оспорвали Трети март, правят го и днес. „Много манипулатори се опитваха да изопачават историята за политическа употреба, те нападаха истината с настървението, с което пълчищата на поробителя някога щурмуваха Шипка. Но и едните, и другите претърпяха поражение, защото хиляди достойни българи като Вас днес отстояваха историческата памет с разум и със сърцата си, със смиреното си присъствие на този връх. Тези хора аз наричам „опълченците на историческата памет“ и това сте всички Вие, скъпи сънародници! Към вас е моята благодарност.“, каза държавният глава, обръщайки се към множеството на връх Шипка.

Държавният глава Румен Радев присъства и на молебена, който бе отслужен в Шипченския манастир „Рождество Христово“ от Старозагорския митрополит Киприан. На Шипка за празника бяха и председателят на парламента Цвета Караянчева, депутати. В София Негово светейшество патриарх Неофит отслужи тържествен молебен за 3 март в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Пред Паметника на Незнайния воин в София се състоя традиционната церемония по издигането на националното знаме. Сред присъстващите бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, представители на Министерството на отбраната. При изпълнението на националния химн бяха изпълнени 20 артилерийски салюта. В градове и селища на страната също се състояха церемонии за отбелязването на забележителната дата в хилядолетната ни история – Трети март.

Вечерта на пл. „Народно събрание“ в София се проведе тържествена заря-проверка, на която президентът Румен Радев прие почетния строй на представителните части на Българската армия и произнесе слово. Отложен бе само традиционният прием в София.

На 3 март през 1878 г. след 500 години османско владичество България отново се завръща на европейската политическа карта като държава. Със Санстефанския договор се създава автономно княжество с шанса да осъществи националния ни идеал за свобода, единение и напредък, за който са се борили и дали живота си плеяда български герои през 19 век. Но скоро след 3 март България е разпокъсана от Берлинския конгрес според интересите и плановете на великите сили. Това е една от големите национални трагедии на България, която нашите предци превъзмогват чрез друг велик акт – Обединението през 1885 г.

На 3 март е редно да отдадем почит и признателност към руските освободители, както и към воините от други страни, участвали в Руско-турската война, която за България е освободителна, независимо от някои по-широки геостратегически интереси на Руската империя от онова време. Защото без тази война от 1877-1879 г. въобще може би нямаше да има трета българска държава. Днес България е член на ЕС и НАТО, но не бива заради това да обръщаме гръб на важните факти в нашата история и да се страхуваме, че признаването им пречи на връзките ни с тези международни структури.

Освобождението на България от османско владичество и възстановяването на българската държавност отприщва задържаната пет века българска национална енергия. Пред отечеството ни се отварят широки възможности за икономическо, социално и културно развитие и подем, както и предпоставки за вписване в новата история на Европа, към която страната ни принадлежи не само географски, но и по дух и култура.

През изтеклите 142 години от Освобождението Отечеството ни премина през периоди на подем и падения, на успехи и кризи, които са тласкали напред, но и забавяли развитието и напредъка. Сега България също преживява труден период на неизползвани пълноценно възможности след промените на 10 ноември 1989 г. В демонстрирания независимо от всичко патриотичен дух по време на отбелязването на националния ни празник обаче прозира и надежда, че българското общество има сили да се справи с острите икономически, социални и други проблеми на прехода.

В моменти на отбелязването на важните исторически дати закономерно се заслушваме в думите на политиците, които тази година не успяха да преодолеят различията си, но не по същността и значението на празника, а по отношение на принципното си разминаване в подхода и методите на управление на страната. На този фон не трябва да пренебрегваме обаче повсеместното изразено становище на българските граждани на легендарния връх Шипка и на другите места, където бе чествана 142-та годишнина от освобождението на България. Те искрено изразяваха дълбоката си почит към саможертвата на воините от руската армия и българските герои опълченци, но и въздигаха позабравената гордост от принадлежността ни към българския род. И не случайно участващите в появите на честването призоваваха за обединение на българите, което е основателна надежда за бъдещето на Отечеството. Защото както в миналото, така и сега, опитът и практиката на нашето общество недвусмислено показват, че без Единение нацията не може да се развива и върви успешно напред.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми