Меркел и МакронДанните за пораженията от коронавируса в Европа се оказаха най-високи в сравнение с други страни и региони. Разпространението на епидемията обхвана почти целия Стар континент. 65% от смъртните случаи в световен мащаб са в Европа, сочи наличната досега статистика. Тя показва колко податлив на колебания е ЕС пред различни изпитания.

Уязвимостта на Европейския съюз пролича от гръцката дългова криза, от потока милиони бежанци, излизането на Великобритания от Съюза и от редица други наглед маловажни, но съвсем не за подценяване проблеми. Сега най-актуалният и нетърпящ отлагане въпрос пред европейското обединение е да се справи с негативните последици от пораженията на COVID-19 в социално-икономическата област, които безспорно се отразиха най-тежко на по-слабите икономически страни от Общността.

Ето защо състоялата се в началото на седмицата чрез видеовръзка среща на лидерите на най-мощните икономически и влиятелни европейски страни Германия и Франция бе очаквана с голям интерес и надежда. Срещата завърши с предложение на Ангела Меркел и Еманюел Макрон да се създаде фонд за възстановяване в ЕС от 500 милиарда евро, който да бъде разпределен в най-засегнатите от новия коронавирус страни в ЕС. Двамата лидери изразиха единно становище, че парите от фонда трябва да бъдат отпуснати като безвъзмездна помощ.

В коментара си за решението Макрон подчерта, че то е голяма стъпка напред и е онова, което е необходимо на ЕС и на единния пазар, за да остане той единен и съгласуван. От своя страна Меркел смята, че Европейската комисия ще може да събере пари за фонда, като взема заеми на пазарите, които постепенно ще се изплащат от общия бюджет на ЕС. Безвъзмездните средства, предоставени от предложения фонд за възстановяване, също трябва да се използват за подпомагане на финансирането на инвестициите на блока в по-зелено бъдеще, заявиха двамата лидери. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен пък заяви, че предложението „признава обхвата и размера на икономическото предизвикателство, пред което е изправена Европа“.

Очевидно добре обмисленото предложение е повлияно донякъде и от призива неотдавна на Италия и Испания към партньорите в 27-членния блок, особено по-богатите страни от Северна Европа, да проявят повече солидарност, като споделят дълг, чието изплащане ще бъде подпомогнато от всички държави от ЕС. По-малко от 24 часа след обявяването на инициативата на Германия и Франция за радикален план за единен финансов отговор в рамките на ЕС към предизвиканата от пандемията рецесия, някои от страните в блока започнаха да изразяват резерви, заплашвайки да не подкрепят предложението. А известно е, че за да се превърне в реалност, то трябва да бъде подкрепено и одобрено единодушно от всички 27 страни в ЕС.

“Не трябва да крием, че това няма да е лесно”, коментира френският финансов министър Бруно льо Мер, имайки предвид съпротивата срещу инициативата. Като основни противници на идеята за грантове се очертават Австрия, Дания, Швеция и Холандия. Австрийският канцлер Себастиан Курц дори незабавно охлади надеждите за реализация на френско-германския план. Той съобщи, че се е консултирал с датските, шведските и нидерландските си колеги и че те остават против опцията да дават средства под формата на грантове. Те смятат, че всички предоставени суми трябва да бъдат върнати от евентуалните бенефициенти.

Както личи споровете по инициативата на Меркел и Макрон ще продължат и в хода на предстоящите дискусии за възможни варианти на договореност, компромиси и изменения на идеята, за да се достигне до някакъв резултат. В случая наистина става дума за големи пари, за събирането на които някои от богатите държави в ЕС не желаят да съдействат с безвъзмездни помощи, насочени към по-слабите си в икономическо отношение партньори. Техните аргументи се свеждат от една страна до все пак лимитираните възможности, но от друга се отчитат и настроенията на гражданите в тези държави за приоритетно решаване и на съществуващите им вътрешни проблеми. В конкретния случай обаче става дума и за нещо друго. Солидарността и взаимопомощта са сред основните европейски ценности, които изповядва ЕС, а националният егоизъм закономерно води до противоречия и разединение. Това вреди на каузата на ЕС за задълбочаване на евроинтеграционните процеси и постигането със съвместни усилия на успехи в рамките на Съюза. Но и противоречи на амбицията на Брюксел да играе важна роля в световната политика и икономика.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми