Паметна плоча във Велико Търново ще ни напомня за Венета Ботева и делото й

/Паметна плоча във Велико Търново ще ни напомня за Венета Ботева и делото й

Паметна плоча във Велико Търново за Венета БотеваНа 27 февруари 2019г., се навършиха 100-години от смъртта на Венета Ботева – съпруга на великия български поет и революционер Христо Ботев. По този повод на къщата, в която са живяли с дъщеря им Иванка, на улица „Митрополит Панарет Рашев“ в Старо Търново, бе поставена нова паметна плоча. Мемориалният знак е изработен от мрамор от скулптора Денислав Сираков. Работата е възложена от Община Велико Търново като част от програмата по поддръжка на паметниците и мемориалните знаци. Паметната плоча е точно копие на оригиналния знак, поставен на фасадата на къщата през 1948 година от признателното поколение. Старият паметен символ дълги години стоеше деформиран.

Венета Ботева е родена във Велико Търново през 1947 година. В края на 1868г. с благословията на майка си тя заминава да живее при вуйчо си, владиката Панарет Рашев, в Букурещ. Там „започват нови страници от живота на Венета, отначало безбурен и спокоен, после изпълнен с най-приятните и най-силни изживявания, но и с не малко изпитания, а и с волева устойчивост да ги преодолява и превъзмогне всички несгоди.“ – разказва внучката Венета Рашева. Запознанството й с Христо Ботев е станало, когато той бил учител в българското училище в Букурещ. Любовта между тях пламнала още от първите им срещи и с времето се засилвала, за да я видим дълбока и пламенна в писмото на Ботев от кораба „Радецки“:
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
Христо
17 майя 1876
„Радецки“

От книгата „Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство“, написана от Венета Рашева-Божинова, разбираме повече за живота и спомените на Ботевата съпруга.

Водена от родолюбие, Венета Ботева помагала на хъшовете в Букурещ с храна и дрехи. След като се събрали с Ботев, тя допринесла той да може изцяло да се отдаде на работата си. Съчувствала на народните дела и борбата им за свобода. След страшната вест за гибелта на Ботев, тя „с голяма мъка и напрегната воля“ събира сили да го понесе, но „не забравя любимия си съпруг през целия си останал живот“. С неизлечимия спомен за него, Венета се отдава на децата си и изпълнява „с чест най-хубавия си дълг на Земята“. Духът на Ботев винаги е бил с нея, и до последния си дъх тя е слушала прощалните му заветни думи от писмото, писано на „Радецки”. Мисълта, че „любящият” я Христо, който в най-напрегнати минути е мислил за нея, за семейството си, е вливала нови сили, за да я крепят в по-нататъшния й път.

Венета знаела, че и във второто писмо, писано от „Радецки” до Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, той, като изразявал възторга си пред знаменитото събитие, завършил, като им напомнил за семейството си:
„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва” се сбъдва.
Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако знаех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.
Странски! Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще бъда най-признателният твой приятел…”

Без Христо Ботев, животът на Венета бил изпълнен с трудности и изпитания. Но тя изпълнявала с любов заръката на Ботев „гледай Иванка” и дочакала свободата на родината си в Букурещ.“

След Освобождението Венета Ботева се завърнала в Търново в средата на 1878г., след около десет годишно пребиваване в Румъния. Работела „на чуждо“ за да се издържат с дъщеря й Иванка. С приетия в 1880г. от Народното събрание „Закон за подобряване положението на бедните поборници и опълченци”, на Венета Ботева била отпусната минимална пенсия от 30 лева месечно, която не облекчила положението й. През 1885 и 1994 година, тя изпратила молби до председателя на Народното събрание за увеличение на пенсията й. Несправедливо, молбите й останали неудовлетворени. В отговор, на 17 ноември 1895 година Венета Ботева изпратила до председателя на Народното събрание следната протестна телеграма:
„Прочетох във вестника, че съм искала увеличението на пенсията ми от 30 на 60 лева. Имам чест да Ви съобщя, г. председателю, че прошението ми е предадено невярно, тъй като не съм определяла сумата. Понеже събранието е отложило разглеждането на прошението след узнаване на състоянието ми, чест имам да уведомя почитаемото народно представителство, че аз съм подала прошение не защото нямам средства за преживяване, а защото исках да кажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпущало по 500—600 и даже 1000 лева месечно. Нима почитаемото народно представителство мисли, че досега с тези 30 лева месечно ми е било възможно да се издържам и че 30 лв. са достатъчно възнаграждение? Нима българският народ така цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството?… Докога ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите? Аз се отказвам от своята нищожна пенсия и изказвам моето искрено желание да се разпределят всекиму според заслуженото и мола Вашето разпореждане за отнемането й.
С почитание: Венета Хр. Ботева“

С този акт Венета Ботева се отказала от нищожната пенсия, която наричала „някаква си там милостиня”, и не получавала помощ от държавата до края на живота си. Телеграмата й била обнародвана в софийския вестник „Млада България”, в бр. 46 на който от 21 ноември 1895г. Редакцията на вестника добавила следния коментар: „По-тежка и по-заслужена плесница от тая едва ли би могла да се даде на днешното Народно събрание, а главно на Стамболовите народни събрания.”.

В своите действия Венета Ботева повече се е ръководила от мисълта за „моралната награда, която по достойнство обществеността дължи на Ботев“. „Всички тези временни хора ще измрат – казвала тя, и ще се забравят, но моят Христю ще бъде винаги жив и песни ще се пеят за него”. И никога не престанала да се интересува от всичко, свързано с Ботев.

„Остарей прилично” са заветните думи на Венета Ботева към нейната внучка, а чрез нея и към идващите поколения. Нека помним този завет, даден ни от съпругата на Христо Ботев, и да остаряваме прилично. А когато в житейска ситуация се наложи да избираме дали да постъпим правилно или безопасно, нека също да си спомним, че имаме свободата да избираме благодарение на личности като Христо Ботев.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-02-28T12:15:37+02:00