железопътни релсиАвтор: Николай Коев

Прекосихме и 2019-та. И мина бързо. За някои приятно и безметежно, за други – съвсем не. За всички обаче си остана важен къс от живота в държава, която все не престава да търси себе си. Дали България се открива, преоткрива, въздига, или срива, е все пак въпрос за мястото, от висотата на което се оформя „гледната точка”? Така че в духа и традициите на нашето „единство” и мненията ни за това време са полярни.

Но едно е безспорно – отишлите си безвъзвратно 365 дни не ни оставиха безразлични, държаха ни нащрек, предизвикваха различни емоции, но не донесоха онази омайваща демократична подреденост в живота, сигурността и спокойствието, за което продължаваме да мечтаем вече цели три десетилетия. Може би пък точно тази динамика и стремежът към по-добро ни дава увереност да продължим напред. И да не загърбваме лекомислено възможността за единение в името на обществото, на всеки един, но и на всички заедно.

Един многоуважаван колега заяви неотдавна, че пътят в нескончаемия ни преход е „друсащ, но живописен”. Ако взема повод от тази образна лексика, то в 2019-та наистина имаше и от двете човешки усещания и възприятия. Друсането бе яко и от държавната каруца изпаднаха маса „знакови” личности на управляващите, включително и „недосегаемият” Цветан Цветанов. Това не попречи на ГЕРБ да спечели местните избори, но с не малкото усещане за топлия дъх в близост на основната опозиционна сила.

София пък, противно на някои очаквания, си остана със същия кмет, а и градът осъмна със старите от десетилетия проблеми – въздухът, презастрояването, паркирането, транспортът, детските градини, ромските гета и пр. Здравеопазването отново демонстрира симптоми на прединфарктно състояние, овладявано от кабинета с очевидно неефективното изсипване на маса пари в нереформираната система.

От друга страна несвикналият или отвикналият да протестира българин се групира тук-там в столицата и страната по иначе значими проблеми. Майките на децата с увреждания имаха справедливи искания и се обидиха на твърде свободния изказ на един колабориращ с властта партиен водач. Подготвяният избор на нов главен прокурор без конкурент също изостри сетивността на протестърите, а по улиците излязоха и недоволни от „хуманното” умъртвяване на стотици хиляди прасета заради чумната епидемия.

Виртуален студен душ обля и жителите на Перник в края на годината. Хората настръхнаха пред истинското бедствие и започнаха да разсъждават протестно, останали без вода в резултат на многолетно управленско безхаберие и некомпетентност. Промишлеността пък, с която неизвестно защо толкова се хвалим, продължи да работи „на дребно”, а готовият, цялостен продукт с принадена стойност изобщо да липсва от нашата търговска листа. Опитът ни да привлечем „Фолксваген” пропадна, все още е намерение и влизането на други световни автомобилостроители. Затова пък осъществихме напредък в диверсификацията на енергийните източници чрез активната работа за връзката с Гърция, полагаме тръбите на нашата част от Турски /Балкански/ поток и, уверяват ни, през май ще режем по график лентичката. И за АЕЦ „Белене” нещо се размърдаха нещата, но да видим какво ще излезе с голямата навалица от заинтересовани страни. А и изборът ни, макар и тежък, трябва този път да е правилен. Защото от опакованото под навесите до площадката оборудване за централата губим всички, но печелят други от нашето държавно обкръжение, които с удоволствие ще ни изместят от пазара на електроенергия.

Тук е мястото да кажем, че зад голяма част от възникналите проблеми прозира некомпетентност, кампанийност и спешно гасене на пожари с бюджетни средства. А има и по-рационален и най-вече – работещ вариант. От години НИ „Единение” предлага разработки на най-високо експертно равнище на доказали се български учени в приоритетните области на общественото ни и икономическо развитие, науката, образованието, културата и изкуството. Тези програми са абсолютно достъпни за управляващите, независимо кои са те. При това не се търси какъвто и да е дивидент, най-малкото политически, а единствено принос за ефективното управление на държавните дела.

Ето защо, набиращата сериозна популярност национална инициатива се надява на по-голяма чуваемост от хората на власт, от възприемане на идеите и реализирането им в практическата дейност. И всичко това се прави не от политически или каквито и да е амбиции, а с единственото желание да се помогне за излизането от състоянието на застой в определени важни области и присъединяването ни към групата на по-развитите европейски държави.

С една дума – вътрешната ни политика през 2019-та беше повече друсаща, отколкото живописна. А и подложеното под силен социален натиск население очакваше много повече през отминалата година. В международен план пък се създаде впечатлението за повишена наша активност, главно в регионален обсег. Основанията за подобна констатация са логични, тъй като бе направен пробив в отношенията ни със Северна Македония с подписването на баятия договор за приятелство и сътрудничество. Усилията на правителството в тази посока, нашата добронамереност и лобизъм пред Европа, дадоха първоначални резултати.

Своеобразният подход на Франция за отлагане на започването на преговори на Македония за членство в Евросъюза доведе обаче до известна промяна в нагласите за реално сближаване между София и Скопие. Стигна се дори до грозна обструкция на македонската част от съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, което практически блокира работата на този иначе полезен за регулирането на взаимоотношенията ни орган. По този начин сред познавачите на проблема се наложи и разбирането, че управляващите в Северна Македония са действали по силата на своите конюнктурни съображения, а не в резултат на осъзнаването на необходимостта от реално сближаване на братята по кръв от двете страни на общата ни граница.

През 2020 година в международен и вътрешен план България се изправя пред много и от различен характер предизвикателства. Наред с традиционния акцент към Балканите, страната ни ще трябва да отстоява сериозно позиции и по европейския т.н. „Пакет за мобилност”, където е възможно да наложим с други заинтересовани страни по-мек вариант на инициативата на Франция. От друга страна, е необходимо да защитим националния си интерес и гарантираме нашата енергийна сигурност чрез доставката и транзита на газ, но и встъпването в решителна фаза на подготовката за изграждане на АЕЦ „Белене”. Неизбежно е също да се приемат най-решителни мерки за предотвратяване на демографската трагедия /не криза!/, защото, както експертите на НИ „Единение” настойчиво повтарят, много скоро процесът ще има необратим характер. Това означава радикално реформиране на политиката и стимули за младите семейства и подрастващите, но само за тези, които имат отговорност и полагат труд за обществото, не странят от образование и повишават своята квалификация. Едва тогава можем да се надяваме на спиране на опасната тенденция за стопяването ни като нация.

Неизменно в обсега на вниманието ще бъде и поредното рационализиране на здравната система и елиминирането на порочните практики и спекулирането със средствата на Здравната каса. Крайно време е да се намери изход и от разрухата в железниците, за която съдействат не само натрупвалите се от десетилетия проблеми и недомислия, но и засилващото се влияние и лобизмът за конкурентния автобусен транспорт.

Така че 2020 година очевидно няма да бъде период на приятно съзерцание на вече постигнатото. А това е така, защото все още ни престои дълъг и труден път към укрепването на държавността с решаването на поредица от сложни проблеми в различните области на живота. В този процес НИ „Единение” ще присъства отново със своята най-висока експертиза за устойчиво развитие и ще я предоставя с открито сърце на всички, които милеят за България.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми