студентиПреди дни светът отбеляза Международния ден на грамотността 8 септември, обявен от ООН през 1965 г. Неговата цел е популяризирането на действията на обществата за усвояване на това необходимо за всеки съвременен човек умение. През последните 50 години нивото на грамотността като цяло нараства, но все още около 750 милиона възрастни по света не могат да четат и пишат, като повечето от тях са момичета и жени. Най-висок процент на неграмотни възрастни има в най-бедните страни в Африка.

Важно е да отбележим, че ниската грамотност и проблемите в образованието нанасят икономически, социални и финансови щети върху обществата. При това те водят до влошаване на качеството на работната сила, спадането на потреблението и понижаването на жизненото равнище.

Какво е положението у нас? В България броят на децата в начална образователна възраст, които не ходят на училище е нараснал от над 5 000 през 2012-а до почти 19 000 през 2016 г., сочат последните данни на ЮНЕСКО. Но и положението сред възрастните буди тревога. Двама от всеки петима възрастни български граждани са функционално неграмотни. Те не могат да четат даден текст с разбиране или да извличат от него търсената информация. Това заявява председателят на Фондация „Детски книги“ Валентина Стоева, като се позовава на статистически изследвания.

Но да се върнем на оповестени данни за нас, но от чужди експерти. Според анализ на Европейската комисия България е на 43-то място от 44 възможни според международния тест за грамотност на 15-годишните PISA. Страната ни е първа по неграмотност в Европейския съюз, сочи анализ на Европейската комисия. Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през деветдесетте години на миналия век като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. В световен мащаб заемаме 53-то място – много преди нас са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга.

Повече от видно е, че интелигентността на нацията рязко намалява. По IQ вече сме след Монголия и Казахстан според класация на Центъра за демографска политика. Едва на 47-мо място сме по интелигентност в списък от 113 държави. Тъжно, но факт.

Растящата функционална неграмотност изглежда не ни прави голямо впечатление, когато говорим за тежките икономически и социални проблеми на прехода. Усмихваме се снизходително на писания във Фейсбук и на разни обяви като ДеЦки градини”, “деДективски агенциЙ”, “тЯтър”, “аЙрогара”, “напримерНО”, „Търси Ме продавачка“ и други подобни „шедьоври”. Функционалната неграмотност личи и в говора на мнозина, включително при отговорни администратори и политици. Но в случая обществото и държавата трябва не само сериозно да се замислят, но и да предприемат най-решителни мерки срещу това опасно явление. Защото освен лична духовна нищета и примитивизъм за носителите му, то вреди на България и на нейните национални интереси. Ще се озадачите ли например, че множество абсолвенти напускат българското училище полуграмотни и ненаучени да се справят в реалния живот. Едва ли! И то въпреки непрестанните промени и полагани усилия за промени в образователната система. А може би именно заради тях. Резултатът обаче е, че ниската и функционалната неграмотност нанасят икономически, социални и финансови щети върху обществото. И всичко това препятства, наред с останалите сериозни проблеми, общия ни напредък и постигането на устойчиво развитие.

Държавата гарантира правото на образование на своите граждани, се посочва в ориентирите за развитието на образователната система. Но предвидените от закона основополагащи административни мерки за предучилищното и училищното образование трябва да се съчетават и с издигането на ролята на семейството за възпитанието и образованието на подрастващите, така че да се реализира пълноценен образователен процес. Защото в противен случай сегашните деца като възрастни ще се окажат в категорията на непълноценните българи, които няма да се полезни нито на себе си, нито за нацията.

Тъжната истина, че почти 20 000 деца у нас в начална училищна възраст не ходят на училище и вероятно да края на живота си ще останат неграмотни и неуки, почти съвпадна със съобщението от Брюксел, че Мария Габриел е определена за еврокомисар с ресор „Иновации и младеж“, включващ образованието, изследванията, културата и спорта. Габриел ще отговаря по тези въпроси за целия ЕС, но като Еврокомисар на страната с най-голяма неграмотност в Евросъюза очевидно ще трябва да отдели специално внимание на този проблем в България. Естествено добре е в тази деликатна област за европейската администрация да имаме сигурна опора. Но дори и най-активните усилия на българския пратеник ще бъдат ограничени, без солидарните усилия на компетентните органи у нас и цялото ни общество за преодоляване на тежкия бич с неграмотността.

ЛМ

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми