Ставрофорен иконом и Духовен надзорник на Софийската епархия Ангел АнгеловСтаврофорен иконом и Духовен надзорник на Софийската епархия Ангел Ангелов за предстоящите празници, състоянието на обществото и необходимостта от единение

Интервю на Любомир Михайлов

Немислимо е да имаме силна държава, ако нямаме единение

  • Интелигентният човек е богат духом и може да поведе народа си, да даде големите идеи, които да обединят нацията.
  • Когато имаме желание, можем да постигнем единението, за което мечтаем всички.
  • Трябва да показваме доброто не само на празника, а през целия си живот.
  • Ценностите на Европа са изградени на етичните основи на Евангелието.
  • Границите между доброто и злото в наше време са доста размити.

– Ваше Високоблагоговейнство, наближава Рождество Христово – един от най-светлите празници в Християнството. Това е време за събиране на семействата, за смирение и отдаденост към Спасителя. Мнозина ще отидат и до храмовете за молитва и благодарност. Какви са Вашите мисли в навечерието на светлите дни за наша вяра?
– Първото, което бих искал да кажа, е че това е един, така да се каже, интимен празник. То носи в себе си някаква мистика и интимност, защото самото рождение е интимност. За българите този празник е по-скоро семеен празник. Семейството се събира, за да се чества именно тази интимна нощ. Защото именно чрез Рождеството става спасението на човечеството. От тук нататък историята се променя. Идва един, който приема човешкия образ и който в същото време ни най-малко не отстъпва от божествената си същност. Така че ако трябва да дадем определението за Христос, то най-вярното е, че той е Богочовек, приел напълно съвършената човешка природа и запазил своята Божествена. Този Богочовек преобрази историята на човечеството и онова, в което вярваме. Вече страхът пред смъртта го няма, защото онова, което Христос даде като пример със собственото си Възкресение е, че всеки който живее чрез закона, който той донесе чрез своето Евaнгелие, ще се наслаждава на тая вечност на живота. Що се отнася до самото празненство, то безспорно е един от най-големите християнски празници. Както казах, това е неговата интимност. Тогава всички се събираме и всеки един споделя любовта си към другия, така както лично самият Господ сподели любовта си към цялото човечество. Един от отците на църквата Св. Амвросий Медиолански много ясно беше казал, че Христос трябва да се роди във всяко едно човешко сърце, т.е. всеки от нас трябва изживее в себе си това раждане и това е раждането на доброто. Затова цялото послание на празника е послание за добро. Виждам, че сега в последно време постоянно се рекламира това добро на този ден. И затова, както личи, всички кампании за благотворителност се свързват именно с този празник. Много ми се иска обаче благотворителността да бъде постоянна, т.е. ние като Христови следовници трябва да показваме доброто не единствено само на празника, а през целия си живот.

– Не ли необходимо за това да има единение в мисленето, единство в делата, единство във вярата?
– Ако трябва да дам определение за църква, най-просто може да се каже, че това е взаимност. Тази взаимност не е само земна, т.е. единението във вярност не е единствено само тук на земята, но и във вярата, че църквата държи в себе си както земната същност, така и небесната. Така че единението е в небесните и земните граждани. И това е най-интимното в църквата. Иначе такива организации има много, но това е една заедност, едно единение, която тя отстоява 2000 години.

– Каква е ролята на Християнството през тези две хилядолетия?
– Християнството е преди всичко персонализъм, т.е. за разлика от други идеологии, с които бяхме свързани в миналото, в които постоянно се говореше за масите и за търсене на законите на движението на тези маси, християнството винаги е поставяло като акцент персонализма – личността като най-важното нещо. Ние живеем и изграждаме личността си не в обществото, а чрез Христос, защото вярваме в личностния бог, т.е. имаме възможност да се срещаме с Бога именно като с личност. Това изграждане на личността безспорно изисква единение, живот в християнската община, която по-късно се преобразува в силата на църквата, оказвала своето влияние в сформирането на държавата. Сега можем спокойно да кажем, че ако Европа има свои ценности, то е благодарение на това, че те са изцяло изградени именно като християнски. Европа се е изградила такава благодарение на етичните основи на Евангелието.

– Чрез своите идеи Национална инициатива Единение се стреми да обедини обществото около значими цели, които да подпомогнат развитието на България и с вяра в днешния и утрешен ден на нейните граждани.
– Не единствено социума изгражда личността и вярата. Голяма роля играе търсенето на по-висш морал и преминаването през Христос чрез вярата. Това е по-висше изграждане. Но същевременно е немислимо да имаме силна държава, ако нямаме единение. Оттук произтичат и трудностите на съвременния политик. Той трябва така да постави задачите за разрешаване в обществото, че да доведат до единство в това общество. Мисля, че това е най-трудното. Ние вече 30 години живеем в демократично общество, но като че ли не успяваме да провеждаме добрите идеи, които да водят към единение. И затова населението в страната става все по-разединено. За мен това е неестествено. Партийните страсти трябваше отдавна да са утихнали, а държавата и младите хора трябваше да показват това единение.

– А не е ли всъщност единението базата за промяна на обществото към по-добро, по-резултатно функциониране с общи усилия и енергия?
– За да има единение, трябва да има идеи, които да сплотяват обществото. В момента най-големият проблем на нашето общество е големият релативизъм, който властва навсякъде. Даже, бих казал, че и Европа е релативна. Колкото и абсурдно да звучи, навремето, когато живеехме в тоталитарна държава, съвсем не можеше да се говори за релативизъм. Тогава имаше съвсем ясни очертания. Сега по-страшното е, че границите между доброто и злото са доста размити. Всеки говори за доброто, но което той е изградил в себе си. Нямаме общо разбиране за доброто.

– Нашето Сдружение полага усилия за изработването на програми и концепции от известни и безспорно доказали се учени в различните области на обществения живот. На този етап има нарастваща чуваемост, но тя е съсредоточена в известна степен при специализираните, научните среди. Би ни се искало повече наши сънародници, включително и приемащите важните решения за развитието ни, да станат съпричастни към необходимостта от насочването на общонационалната ни енергия към градивни цели. Какъв е пътят за постигането на това?
– Много ме притеснява това, че през изминалите 30 години българската интелигенция изглежда остана малко настрани от тeзи процеси. За какво единение можем да говорим в едно общество, в което няма честност? Дотам свикнахме с лъжата, че я приемаме за нещо напълно нормално. Всички отиваме да гласуваме в изборния ден за определени хора, които не чак толкова много познаваме. Всички знаем, че избираме дадени хора от обществото, които ще вкараме в парламента не за нещо друго, а за да станат богати. Това е мисленето вече на съвременния българин. Избираме определени личности не защото имат определени качества, а за да станат богати.

– А и гласуващите са по-малката част от имащите това право. Повечето от избирателите не отиват до секциите от апатия, обезверяване или други причини. Дали съм прав?
– Това не е точно така. И в други общества, където демократичните процеси са много по-силни, отколкото при нас, също доста хора не гласуват. По-страшното е, че сме свикнали с лъжата, знаем, че ни мамят, но напълно сме се примирили с това. Може би точно тук и със своето отношение интелигенцията трябва да бъде авангард. Защото интелигентният човек не носи в себе си дребнавостта, която сега за съжаление се вижда в съвременния български политик. Там се работи на малкото, на дребно – да си построи къщата, ако може по някакъв проект да се направи, както и други подобни неща. Интелигентният човек е богат духом и това е най-важното, той може да поведе народа си, да даде големите идеи, които да обединят нацията. Тези идеи не са много, но са идеи, които носят добро. Защото човек иска да живее в това добро. Колкото и да сме се примирили със злото, винаги търсим доброто.

– Акад. Воденичаров, който е инициатор на НИ Единение, оборва мнението на скептиците, че в сегашните условия е много трудно да се постигне единение. Той не отрича проблемите, но и посочва възможността за тяхното преодоляване, особено, когато за решаването им се полага истинска Апостолска работа.
– Ние, българите, сме малко особени, прекалено сме индивидуалисти. Ето, имаме прекрасни учени, много от тях успяват в западния свят да разкрият своите големи възможности. А в нашата действителност показваме и другата си страна, че не можем да работим в колектив. Това е някаква особена черта на нашата народопсихология. Българинът трудно работи в колектив.

– Какво е тълкуването за този роден феномен?
– Или сме прекалено талантливи индивидуалисти и всеки иска да покаже себе си като най-способния и можещия, или сме крайно непрактични заедно и изпъкваме с това. Това ни отдалечава от единението, а не трябва да бъде така.

– България съществува над 1300 години. Народът ни е преминал през много изпитания и превратности. Били сме единни и разединени. На какво ни учи историята, тя често е справедлив съдник.
– Мисля, че историята най-ясно учи, какво трябва да е бъдещето. Хубаво е да се вгледаме в историята си. Най-дивното събитие на единение е Съединението на България през 1885 г. Това е най-яркият исторически акт, който показва, че когато имаме желание, можем да постигнем единение, за което мечтаем всички. Трябва да се учим от превратностите, които са станали в историята ни и по никакъв начин да не повтаряме грешките, които са водели към разединение в дългата история на България. Това може да стане само, когато започнем да мислим единно и то в името на доброто. Авангардът на всичко това трябва да бъде интелигенцията. Защото единението е възможно само при интелигентните хора, а простащината води до разединение, тя не търпи единение. Не малко години демонстрирахме простотия, време е да покажем своята интелигентност.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми