Нямаме морално право на компромис с българската история

/Нямаме морално право на компромис с българската история

Интервю на академик Георги Марков пред Инициатива Единение:

академик Георги Марков

  • Политиците ни трябва да покажат жълт картон, който да стресне фалшификаторите в Скопие
  • Гавра е да се ровят костите на загинали български герои и те да се помакедончват посмъртно
  • България признава, че има македонска нация под натиска на Сталин
  • Визиите на нашите партии трябва да се обединят в една обща политика за националните приоритети

– Академик Марков, какво показа досега работата на двустранната мултидисциплинарна експертна комисия, създадена по Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Северна Македония, за постигане на обективно и научно тълкуване на историческите събития? Чуват се мнения, че тази междудържавна структура боксува в резултат на остри противоречия между двата екипа.
– За мен не е изненада, че комисията боксува, защото подходът на нашето МВнР беше погрешен. Трябваше първо да се изчистят спорните исторически въпроси с Македония, както направиха гърците с тяхното антично наследство, а след това подписаха Преспанския договор. Но нашите политици бързаха да угодят на всички и подписаха договора преди нещата да са уредени. Това е една стара традиция на политиците да си измиват ръцете. Най-гадното за един историк е да бъде употребен. Ние сме били употребявани от различни правителства с различни идеологии. Аз съжалявам за колегите, но с тях ще си измият ръцете. Не е вярно, че както заяви външният министър Екатерина Захариева, в Скопие са отстъпили за цар Самуил. Те казват, че той е цар на македонците, това е безспорно, но неговото царство е голямо. Самуил е цар и на българите, и на ромеите и т.н. Така че сгрешеният подход доведе до боксуване на комисията без изгледи за близко развитие.

– Не открива ли това възможност политиците на двете страни на високо равнище да обсъдят и решат проблемите, с които явно не могат да се справят експертите в двустранната комисия за историческото наследство и образованието?
– Историята не трябва да бъде слугиня на политиката, но винаги силите на власт влиаят. Приказките на македонските историци със сигурност са съгласувани с тяхното правителство, защото няма как в случая те да прояват собствено мнение. Комисията всъщност е повече политическа и дипломатическа, отколкото научна. Пак политиците трябва сега да се погрижат. Чух, че президентът Румен Радев предлага към договора да се направи един анекс, за да се излезе от сегашната патова ситуация, а не да се очаква историците да се разберат. Аз години наред съм говорил с македонски историци. Трима техни директори се смениха в Скопие по времето, когато аз 20 години бях директор на нашия Институт по история при БАН.

– Те какво казваха?
– Казваха, ей брате, дай си ръката. Много са националните герои. Ние вече имаме нация, трябват ни герои. Дайте ни Гоце Делчев и Яне Сандански, а вие вземете Тодор Александров и Иван Михайлов. Но вече посегнаха и към Тодор Александров. Само към Ванче Михайлов не са посегнали. Казваха също, че Илинденско-Преображенското въстание е голямо въстание и искаха и него да го делим. Илинденското да е тяхно, а Преображенското – наше. Това обаче не може да стане. С историята не могат да се правят компромиси и сделки. Това не е политика, не е търговия.

– Неотдавна Скопие поиска легендарния български национален герой да бъде честван заедно от двете страни, но не на неговата рождена дата или на датата на неговата гибел, а на 7 октомври 1949 г., когато властите в България са предали костите му на Скопие. Това предложение възмути обществеността у нас.
– Както казах, не може да правим компромиси с историята. Няма как един национален герой като Гоце Делчев да го предаваме на Скопие. Това ще бъде национално предателство. Изобщо не може да се преговаря по този въпрос.

– Да, самият Гоце Делчев много пъти е заявявал, че е българин.
– Той се е самоопределил още с раждането си. Така че от Скопие трябва да престанат да провокират. Особено с предлагането на тази черна дата в новата българска история, 7 октомври 1946 г., да се чества Гоце Делчев, т.е. деня, когато са предадени костите на Гоце Делчев на Македония. Това става два месеца след предателския за националните ни интереси пленум на ЦК на БКП. Тогава, под натиска на Сталин, Георги Димитров и неговите съратници решават, че трябва да се признае, че има македонска нация, както и да се македонизира планово в проценти Горноджумайската област /сегашната Благоевградска област/. А два месеца по-късно костите на Гоце Делчев и архивът на Македонския научен институт се подаряват на Скопие, защото… „там била настъпила свобдата“. Така че споменаването на датата 7 октомври е една провокация или пък Скопие нарочно предлага тази дата, за да се стигне до боксуване.

– В каква ситуация на Балканите и в България по време на Георги Димитров се извършва предателството към българската историята с предаването на костите на Гоце Делчев на Скопие на 7 октомври 1946 г.?
– Вярно, че това става по времето на Георги Димитров, но факторът е Сталин. По това време Тито все още е любимецът на Сталин на Балканите. През юни 1946 г., когато Сталин извиква нашите лидери в Кремъл, той им казва, че трябва да признаят македонската нация. Това го има в дневника на Георги Димитров, предавам го в обобщен вид. Кимон Георгиев, който е полковник от войните и е бил с Георги Димитров, попитал Сталин как ще се направи нова нация от българите. Сталин отговорил, че той е направил беларуска нация и молдавска нация. Значи може. Парадоксът е, че Георги Димитров има корени в Македония. И Димитър Благоев е от Македония. Академик Тодор Павлов също е от Щип в Македония. Парадоксът е и в това, че именно те поемат знамето на македонизацията, но си остават българи. Това е национално предателство и ние вече сме го осъдили. Така че от Скопие не трябва да ни провокират.

– От какво според Вас е продиктувана непоследователността на управляващите в Скопие да се ориентират към обективни становища за историческите събития и личности от общото ни минало, за да се преодолеят досегашните дрязги и да се използва максимално откриващия се голям потенциал в двустранното сътрудничество на основата на европейските ценности и евроатлантизма? Не прозира ли конюнктурен момент в позициите на властта в Северна Македония ?
– Това са хора с промити мозъци. Предишният македонски премиер Никола Груевски поставяше въпроса как така българите ще кръщават градове на нашия Гоце и нашия Яне Сандански. Той казва, че е учил история в училище и от там знае, че това са „наши национални герои“. Но той е учил фалшифицирана история. В училището още от малки са им промили мозъците. Македонската нация се прави на антибългарска основа, това е известно. Но премиерът Зоран Заев е притиснат от обстоятелствата. Защото сега за разлика от 1946 г. ние сме в НАТО и ЕС, и имаме право на вето. Така че Заев трябва да лавира, да преговаря и да лицемерничи. Според мен досега Заев успешно го правеше, но колкото и да се опитва, не може да надскочи историята. Защото става дума за определени събития и личности, с които ние не можем да направим компромиси. Нямаме моралното право.

– Ееврокомисарят по присъединяването към ЕС Йоханес Хан заявява, че Северна Македония ще може да започне преговори за членство в ЕС благодарение на договора с България. Как според Вас би трябвало сега да реагира Брюксел на отново инициирания от Скопие спор с България, която първа призна независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 г. и която активно работеше и работи за членството на Северна Македония в НАТО и ЕС?
– Българските политици трябва да проявят национално достойнство и вярност към историческата истина и да кажат: до тук, спираме преговорите. Трябва да покажат някакъв жълт картон, който да стресне фалшификаторите в Скопие. Защото ако веднъж отстъпим, по-нататък какво ще правим? Особено ако Северна Македония влезе в ЕС. В залата на европейския парламент, където са кабинките на преводачите, ще цъфне една кабинка, където ще пише „Македонски език“ и скопските политици ще започнат да претендират за македонско малцинство у нас. Затова сега е времето, когато трябва да им кажем: не. Ние не трябва да се съгласяваме Северна Македония да има европейско бъдеще за сметка на ограбването на общата българска история. Любчо Георгиевски в миналото предлагаше България да признае общото минало като българско до края на Втората световна война, а Македония да признае създадената от Тито македонска нация след Втората световна война. Защото в Македония вече израснаха три поколения в този процес. Но това не трябва да става за сметка на нашата история и на нашите национални герои. Гавра с историята е да се ровят в костите на тези загинали български герои и да ги помакедончват посмъртно. Това са българи, загинали за една българска освободителна кауза.

– От позицията Ви на проникновен учен и познавач на историята и нейното отражение върху съвременните процеси как виждате бъдещето на отношенията между България и съседната ни Северна Македония. Песимист ли сте или оптимист?
– Не бих искал да съм черноглед, но и не искам да гледам с европейски розови очила. Защото в Европейския съюз има много подобни национални противоречия. Например Белгия е една измислена държава. След Наполеоновите войни англичаните решават през 1830 г. да направят там едно кралство под техен контрол. Там има Фландрия, Валония, има баски, има корсиканци. Дори в ЕС тези противоречия не могат да бъдат заличени, могат даже да се изострят. Ето защо българските политици и дипломати трябва да помислят дали да дадат зелена светлина на Скопие или да покажат жълт картон. Не бива да признаваме безусловно. Това важи и за Сърбия, що се отнася до Западните покрайнини. Не бива да правим компромиси, защото ако сега ги направим, после ще бъде късно да си проправим грешките.

– Не бих могъл накрая да Ви спестя въпроса за ЕДИНЕНИЕТО, което все още е дефицит както в международен план, така също и в българския политически живот. Вие сте сред лицата на „Инициатива ЕДИНЕНИЕ“, която е по идея на вашия колега академик Стефан Воденичаров. Какво трябва спешно да се направи, за да се даде тласък на така необходимото ЕДИНЕНИЕ в България и тя да достигне в близките години равнището поне на средно развитите държави от континента.
– Ние от „Инициатива ЕДИНЕНИЕ“ преди четири години формулирахме и написахме национални цели и приоритети. Между партиите, разбира се, ще има различия, ще има противопоставяне, но трябва да се ориентираме около основните национални приоритети. Не трябва всяка партия да започва всичко наново, на чисто. Необходима е приемственост между приоритетите, приемственост между отделните правителства, за да може в страната да се надгражда. Защото ние рушим ли рушим и го правим вече 30 години. За историята това е една малка епоха, но за човешкия живот това време е много. Ще дам един пример от епохата на социализма. През 1974 г. в Козлодуй се открива първият атомен реактор на АЕЦ „Козлодуй“, който е и първият ядрен реактор на Балканите. Това става 30 години след Девети септември, въпреки тоталитарния режим, контрол, цензура и т.н. Това, разбира се, е друга тема, но все пак има нещо съградено. А при нас рушене, рушене, рушене…

– Какво трябва да се направи?
– Трябва да се преустанови рушенето. България трябва да се превърне в по-добро място за живеене, специално за младите хора, защото те са бъдещето на страната, но за съжаление масово я напускат. Над два милиона, предимно млади хора, заминаха за чужбина. В Чикаго например вече се намират 150 000 българи. Още от летището те посрещат таксита с български шофьори.

– Голяма отговорност за състоянието, в което се намираме, носят политическите партии.
– Крайно време е те да престанат с партизанщината. Партийните ръководители трябва най-сетне да придобият някаква политическа култура и да сядат заедно на една маса да разговарят и да обсъждат националните приоритети. Наистина е крайно време да убедим политиците да пристъпят към обсъждане на националните приоритети.

– Но за това трябва визия.
– Не всяка партия има своя визия за България. БСП има, ДПС взеха изготвената от член.кор. на БАН Иван Ангелов програма за устойчиво и ускорено развитие, мисля, че Ахмед Доган я възприе. Визиите на партиите трябва да се обединят и така да се получи една обща политика за националните приоритети и вече да се започне дългосрочно и стратегически да се мисли за изпълнението и постигането на тези приоритети. Това е бъдещето на България, а не тези ежедневни разпри, разправии и дори понякога ругателства, от които пада нивото на политическия ни живот. Трябва да вървим напред!

ЛМ

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-06-22T21:20:20+02:00