Тайни и загадки на „ТИХИЯ ФРОНТ” - Венелин МитевВълнуващо събитие се състоя тези дни в Дома на армията. В препълнената зала се събра впечатляваща част от елита на българското разузнаване в годините назад, предимно хора на честта, морала, висшия професионализъм и безрезервната отдаденост в служба на Отечеството. Поводът бе представянето на най-новата книга на известния със своите интригуващи творения автор Венелин Митев. С белетристично майсторство, но и с документална точност, той подвига завесата за постиженията на истински колоси в сложната разузнавателна дейност, запознава добросъвестно и увлекателно и с топченгетата на Царска България, но и с омерзителните действия срещу България на разкрити шпиони от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век.

На 350 страници издателство “Книгомания” представя ярки фигури от цивилното и военно разузнаване. Сред тях са легендарни воини и ръководители на „Тихия фронт” като високо ерудирания и уважаван не само в професионалните среди, но и в цялата армия най-дългогодишен ръководител на военно разузнаване в цяла Европа генерал-полковник Васил Зикулов; оставилият ярка следа със своя професионализъм и авторитет в Първо главно управление на Държавна сигурност генерал-лейтенант Владо Тодоров, преминал успешно през тежки изпитания в старо и ново време, включително и с пълната си ангажираност за успешния край на скалъпеното обвинение срещу Сергей Антонов – единственият генерал от ДС, лежал и в занданите на Царство България, но и в затвора на „демократична” България; отдаденият до крайност на тежката професия, ръководил българските резидентури в изключително сложните условия на Титова Югославия и вражеска тогава Турция генерал-майор Ангел Марков, който над 20 години е първи заместник началник на Разузнавателното управление към Генералния щаб на тогавашната Българска народна армия.

Но с хвърлянето на светлина върху живота и патриотичната дейност на тези достойни български генерали далеч не се изчерпва интригуващото повествование на Венелин Митев. В книгата ще намерите много вълнуващи страници за лежалия цели девет години при нечовешки условия в турски затвор български военен разузнавач Пеньо Пенев. Встъпилият в длъжност през 1962 година като военен аташе към българското посолство в Анкара офицер Ангел Марков задължава подчинените си два пъти в месеца да посещават осъдения за шпионаж наш сънародник и поддържат духа му в тежките условия. Това е изключително важно в създалата се обстановка, а и акт на колегиална отдаденост и солидарност с пострадалия български патриот. С горчивина бъдещият генерал споделя по-късно, че за тогавашния ни посланик в Турция Ненко Чендов „случаят” с Пенев пречил на двустранните ни отношения и поради това дори странял от дискусии по болната тема с представители на турската страна. Той дори отклонявал многократните предложения на военните разузнавачи за наша активност и размяна на сънародника ни със задържани турци за шпионаж у нас, което все пак става по-късно, но в по-различни политически обстоятелства.

„Какви времена, какви нрави” би възкликнал един напуснал ни скоро публицист и известен телевизионен водещ. И със сигурност не би отминал думите в частта за легендарния Васил Зикулов, за неговата праволинейност и принципност, но и тревоги и разочарования в новото ни време. „Критикът” обаче вероятно ще отбележи един изключителен случай със съобразителността на работилия 40 години в българското външнополитическо разузнаване Васил Вандов. Оказва се, че като резидент в Анкара той проявява изключителна наблюдателност и решителност и спасява свой колега от провокация и арест, включително използвайки нетрадиционен силов прийом. Вероятно и поради това текстът под шарж за неговия 50-годишен юбилей гласи: „Край Босфора-шум и врява, /хвърчат чалми, фесове./ Ето, Вандов укротява /полицейски песове…”.

Едва ли читателите на книгата „Тайни и загадки на „ТИХИЯ ФРОНТ” ще останат безпристрастни и към редовете за генерал Тодор Бояджиев. За неговия безспорен принос в научно-техническото и външно разузнаване, за единствения българин, изградил близки отношения с легендарния разузнавач Ким Филби, за неговата писмовна и обществена дейност. Или за Димо Станков, служил изцяло отдаден цели 42 години на външното разузнаване, човекът, който взриви представите за българските специални служби. Именно той е резидент в Париж, когато се случва измяната на Владимир Костов. Поради това е върнат предсрочно в България, а след пенсионирането си написва и разтърсващата мемоарна книга „След дълго мълчание”. Свое запазено място в изданието има и Пеню Костадинов, достойният разузнавач от Научно-техническото направление, който става жертва на провокация и лежи почти две години в затвор в САЩ, при това едва ли случайно в периода на гигантската провокация за българска съпричастност към покушението срещу Папата. Той е включен в най-голямата размяна на шпиони по времето на Студената война, което е красноречиво доказателство за високата стойност на неговите качества и дейност.

Това са само някои щрихи от най-новата книга на Венелин Митев, която с основание може да се причисли към много добрите четива за живота и дейността на най-големите български разузнавачи.

НК

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми