Деница Сачева„Дори да намерим 5 милиарда за нови ВиК тръби, няма кой да ги сложи на мястото на амортизираните стари, защото няма квалифицирани хора, които да свършват тази работа. Липсват специалисти и работници, както за поддръжката, така и за ВиК сектора”. Това е мнението на доц. Петър Филков, заместник декан на Хидротехническия факултет в УАСГ. Той посочва, че кандидатите за специалността ВиК в университета са намалели близо два пъти през последните пет години.

Според преподавателят и член на ръководството на УАСГ има висши училища, където подготвят инженери по ВИК, без обаче да ги обучава нито един преподавател, завършил тази специалност. „Правителството е обявило хидростроителството за защитена специалност, но въпреки това броят на студентите от години е нищожен и затова няма кой да ремонтира язовирите и да строи нови”, констатира тъжно Филков.

Освен това доцентът посочва и друг тревожен проблем в хидротехниката. Хидроинженерите, доколкото ги има, са изтласкани на заден план за сметка на хора, които нямат такова образование и квалификация, но имат самочувствието на знаещи, защото им е дадено административното право да вземат решения. Оттук възниква и въпросът – не е ли тази практика с „калинките” повсеместна? И още нещо – не са ли агресивната посредственост, нагаждачеството, „политическата пригодност” и интересчийството онези язви в обществото, които ни дърпат все по-надолу?

За съжаление проблемът с липсата на кадри във водоснабдяването и сектора на водоизточниците не е само там. Преди дни се разбра, че до няколко години 25 процента от квалифицираните специалисти в АЕЦ „Козлодуй“ ще се пенсионират и за тях няма да могат да се намерят заместници, защото и в специалността ядрена енергетика студентите се броят на пръсти. Младежите са обезверени от липсата на перспектива в тази област, след закриването на реактори в АЕЦ „Козлодуй“ и забатачения умишлено от години проект за АЕЦ „Белене“. Да не говорим за сектора на здравеопазването, който вече е останал почти без медицински сестри. А в някои болници, като тези в Бургас и Видин, се закриват отделения, защото няма специализирани лекари по хемодиализа, неврология и други важни специалности. Трагедия!

Тревожно е и положението с липсата на работници в индустрията. Преди дни социалният министър Деница Сачева съобщи по време на годишната среща на бизнеса с правителството, че по данни на Агенцията по заетостта от почти 400 000 предприятия и компании в страната 20 процента ще търсят хора през следващата 2021 година. През следващите 12 месеца на работодателите ще са нужни около 90 000 души, които са с висше образование – приоритетно в инженерните специалности, в IT-сектора, в сектор „Образование“, медицински сестри. Тя съобщи още, че 64 000 души ще се търсят в професиите, които са свързани с по-ниска степен на квалификация.

Държавата също търси хора, каза Сачева. Тя съобщи, че министерството планира да се създаде система за валидиране на умения, които да удостоверяват през бизнеса, че тези хора могат да извършват определени дейности и са годни за назначаване на работа. Други възможности са да се използват по-активно хора с увреждания, които искат да работят, както и не много възрастни пенсионери.

Държавата е готова и да предоставя стимули на високо квалифицирани специалисти от чужбина, които български компании търсят, чрез издаването на „синя карта“ за пребиваване и работа в страната, каза Сачева. Тя обясни, че заедно с представители на бизнеса ще бъде изготвен списък с определен брой работни места за конкретни професии, каквито липсват на българския пазар. За тях ще бъде осигурено бързо издаване на „синя карта“ и ще предоставя конкретни услуги, например детегледачка или курс по български език.

НИ „Единение“ отдавна предупреждава, че демографските проблеми, ниското заплащане и масовото „изтичане на мозъци“ и като цяло на специалисти, както и на нискоквалифицирани работници, ще отвори голям проблем с работната ръка в страната. За съжаление тази прогноза се потвърждава и резултатите са плачевни. Крайно време е да се разбере, че са нужни комплексни мерки в много области на обществото и образованието, така че да се подготвят достатъчно необходими за страната кадри и се създават стимули за младежите да остават и се реализират в страната, а не да ходят да обслужват чужди икономики, където се заплаща повече и гарантира живот и бит в по-уредена държавна среда. Ето защо в условията на видим дефицит на умения и възможности, държавната администрация трябва да търси активно качествена експертиза и извън своите структури. Може пък оттам да дойдат наистина по-рационални решения, както многократно призовава НИ „Единение”.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми