Културно-исторически туризъм

Културно-исторически туризъм2019-02-27T08:58:13+02:00

Културно-исторически туризъм – голям потенциал. Тракийското наследство – генериращ бранд. Слаб маркетинг и реклама.

Ситуационен анализ

  • Ръст на културно-историческия туризъм в световен мащаб. Докато преди 10г. 40% от туристите в света са практикували този вид туризъм, сега 57% от туристите посочват, че избират културата или културното наследство като основание да пътуват. Културно-историческият туризъм е на трето място с 11,1% от всички туристически продукти в България. Генериращи пазари са: Русия, Англия, Германия, Румъния, Гърция, Турция, Италия. Перспективни пазари са: Русия, Украйна, Сърбия, Гърция, Великобритания, Китай, Япония и САЩ.
  • Международният интерес към културно-историческото наследство на България става все по-голям и е продиктуван най-вече от културноисторическото наследство свързано с траките и Тракийската цивилизация по нашите земи. Тракийското наследство и цивилизация са основен генериращ бранд за културно-историческия туризъм на България, като разпознаваемост и отлика от другите европейски страни.
  • Интересът към културно-историческото наследство на траките може да се превърне в лайтмотив на промотиране на българския културноисторически туризъм. Пример за това е изложбата на тракийската култура в най-големия културно-исторически музей в Европа Лувъра април–юли 2015г. „Епопея на тракийските царе – Археологически открития на България“.

Силни страни

  • Наличие на голям, потенциал, над 40 000 описани обекти на културноисторическото наследство и артефакти (трето място в Европа).
  • България става все по-разпознаваема и като дестинация и за културноисторически туризъм. Като в международен план най-вече се отъждествява с траките и тракийската цивилизация.
  • Културно-историческият туризъм е не само самостоятелен продукт, но и подходящ за комбиниране с други видове туризъм.
  • Международните туристи, които практикуват културно-исторически туризъм демонстрират висока степен на „лоялност“ към дестинацията, с нагласа и готовност неколкократно да посещават България като привличат и допълнително хора и от своя кръг приятели и познати.
  • Културно-историческият туризъм е изключително благоприятен за брандиране на България като туристическа дестинация с най-висока степен на запомняне на посланията и формиране на интерес сред туристите.

Слаби страни

  • Ниска ефективност на рекламата.
  • Непознаване на потенциала за културно-исторически туризъм в България и липса на постоянни канали за информиране на международната туристическа аудитория.
  • Правен и административен хаос и неяснота в управлението на обектите, публична собственост (държавна и общинска), каквито са всички обекти на културно-историческото ни наследство, представляващи интерес за туризъм.
  • Лоша и неразвита логистика, свързана с обектите на културно-исторически туризъм (вътрешни пътища, достъп до тях, липса на елементарни публични услуги – посотоянен транспорт, липса на сервизни помещения и места за хранене и нощуване в близост до обектите) и т.н.
  • Липса на достатъчно и добре подготвени кадри, притежаващи необходимите културно-исторически и езикови знания.
  • Висока конкуренция, както от преките ни съседи, така и от повечето европейски страни в сферата на културно-историческия туризъм, които промотират много по-добре и предлагат завършени и много добре представени продукти, често в съчетание с други видове туризъм, шопинг, вино и гурме, селски и еко.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми