Състояние на българското земеделие2019-02-27T08:53:59+02:00

Състояние на българското земеделие

Въпреки нарастването на използваната земеделска площ, окрупняването на стопанствата и независимо от европейските субсидии от 2007 насам, делът на селското стопанство в икономиката (БВП) се свива почти наполовина – от 9.6% до 5.1%.

Важен проблем е двуполюсното земеделие – 1,5% от всички фермери стопанисват 82% от земята. На първо място е високият дял на силно уедрени стопанства. През 2007г. в България използваните площи са между 53-59 млн. дка, а обработваемата земя е 46 млн. дка. Стопанствата с размери над 1000 декара заемат 78% от използваните земеделски площи със среден размер 6240 дка. В тази група се включват и стопанства с обработваема земя на един стопанин от 24 300 декара (общо 477 стопани, обработващи 11.6 млн. декара или 38% от обработваемата земя в тази група). В ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства с размери средно 24 000 декара въобще няма. Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, групата на най-доходните стопанства има средни размери под 12 000 дка, или те са 2 пъти по-дребни от българските и заемат едва 16% от ползваните земи.

Петте зърнени и маслодайни култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица) създават впечатлението, че цялото земеделие на България е много модерно и ефективно, но това не е така. Голямата част от субсидиите отиват в зърнените и маслодайните култури и нямат позитивно влияние върху брутната добавена стойност, произведена в сектора.

Сериозен проблем на българското земеделие е селекцията на нови сортове и хибриди. Несъответствието на създадените сортове с модерните стандарти силно ограничава конкурентоспособността на българските сортове и хибриди не само на световния, но и на националния пазар и е една от причините за резкия спад на дела им през последното десетилетие. Има сериозна опасност в близките години те да бъдат окончателно изместени от вносни семена.

Изключително важен проблем са пазарите. През 2014г. изнесената земеделска продукция, храни и напитки е близо 17% от целия експорт. Анализът на данните от експорта показва, че изнасяйки основно първична продукция, България изнася принадена стойност.

Фактите очертават трите реални области, в които понастоящем предпочитат да работят земеделските производители, а именно зърнени култури, маслодайни култури, както и в нишовите продукти с висока добавена стойност и при които липсват пазарни квоти. Към този тип продукти могат да се добавят вината, десертното грозде, млечни и месни продукти от местни породи животни и редица плодове и зеленчуци, етерично-маслени растения, всички природно растящи видове като билки, медицински растения, горски плодове, гъби и други като меда и млечно-киселите продукти, отглеждани при условията и изискванията на биологичното земеделие, за които България е една от страните в света с найдобри природни дадености.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми