Сегашното положение на българската земеделска наука

Сегашното положение на българската земеделска наука2019-02-27T08:54:36+02:00

Сегашното положение на българската земеделска наука

Няколкото плахи опита за реформиране на земеделската наука съобразно новите политико-икономически условия доведоха, с малки изключения, до нейното постепенно изолиране от земеделската практика в страната и от научното коопериране както на национално, така и на регионално, европейско и световно равнище, като няколкото добри примери са изключение.

Оказа се, че едрите фермери не проявяват особен интерес към постиженията на българската земеделска наука. Изцяло вносни се оказаха земеделските машини, торовете, инсектицидите и пестицидите и част от консултантските услуги. Единствените, които дълго време проявяваха интерес и закупуваха елитни семена от сортовете на българската селекция се оказаха кооперациите и дребните и средни фермери.

По-голямата част от семената на зеленчуковите видове, овощният посадъчен материал , лозовият посадъчен материал (с изключение на десертните сортове) са вносни. В подобна ситуация се оказаха фуражните култури и производството на фураж.

Липсва ясна политика и финансова подкрепа, което редуцира силно използването на модерните биотехнологични методи при ускоряване на процеса по създаване на високопродуктивни и конкурентноспособни български сортове.

Извън националните интереси и научните програми останаха такива важни за икономиката и екологията традиционни и алтернативни култури (за които квотите на европейско равнище са неограничени) като етеричномаслените култури, билките, дребните плодове (както културни, така и диви – ягоди, малини, къпини, боровинки), гъбите, пчелите и произведените от тях мед и пчелни продукти, местните и изчезващи породи овце, крави и свине. Не бе обърнато нужното внимание на типично български култури като алтернативни източници на биоенергия като сорго, метла, суданка, просо, топинамур (земна ябълка) и редица други, които могат да бъдат отглеждани при почви и условия, които се явяват неблагоприятни за останалите земеделски култури. Не бе проявен никакъв интерес към редки и изчезващи, създадени по пътя на народната селекция овощни, зеленчукови сортове и разновидности, черница, дрян и други подобни. Този вид дейност в съчетание със селския, планинския, културно-исторически и медицински туризъм могат да се превърнат не само в средство за запазване на селските райони, но и в база за устойчив икономически възход на тези региони.

В резултат основните проблеми пред българското земеделие могат да бъдат обобщени по следния начин:

  • Общ спад в земеделското производство.
  • Двуполюсно земеделие и като следствие концентриране върху отглеждането основно на зърнени и маслодайни култури и значително редуциране на производството в други области.
  • Срив в земеделската наука и отсъствие на собствена селекция.
  • Рязка промяна в пазарната среда.
  • Износ на добавена стойност и като следствие ниска икономическа ефективност.
  • Ограничен достъп до финансови ресурси за болшинството средни и дребни фермери.

Какви мерки е нужно да се предприемат, за да се възстанови и развие земеделското производство у нас?

Възможните мерки могат да бъдат разделени на две основни групи. Първата включва приемането на политически и административни решения, докато втората е свързана с определянето на научно обосновани приоритети на развитието на сектора и адаптиране на научното обслужване, съобразно приетите приоритети.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми