Създаване на материали и технологии за изделия и системи с висока добавена стойност

Създаване на материали и технологии за изделия и системи с висока добавена стойност

Сферата на изделия и системи с висока добавена стойност се изменя с изключителна динамика и възможните „ниши“ трудно могат да бъдат „запазено пространство“ за дадена страна. Конкуренцията тук е особено остра, но все пак България има своите постижения и приноси в някои области на материалите (сплави, полимери, керамика и др.), металургията, информационните технологии, микроелектрониката, нанотехнологиите, телекомуникациите, машиностроенето, фармацията, отбранителната индустрия, и др. Видимо присъствие има България в софтуерното осигуряване на тези специфични области. На базата на тези постижения са създадени продукти с висока добавена стойност. Усилията на специалистите в тези области трябва да бъдат подкрепени с всички възможни средства. Българските фирми с експортен потенциал, дори когато са представители на индустрии с висока добавена стойност, извършват дейности с ниска добавена стойност. Това означава, че е необходима целенасочена политика в подкрепа на развитието на индустриите с висока добавена стойност и е необходимо осигуряване на благоприятна административна и образователна инфраструктура.

Във всички случаи основната цел в развитието трябва да бъде – преминаване от модел на производство, базиран на редуциране на разходите на основата на евтин труд и автоматизация, към модел на производство с висока добавена стойност, основан на висока производителност, нови бизнес модели и нов човешки капитал, притежаващ необходимите знания, компетенции и умения за работа в новите условия.

Каквито и нови тенденции да се лансират последователно у нас – за интелектуализация на икономиката и обществото, за устойчиво развитие, за реиндустриализация и т.н., в крайна сметка реалната действителност иска отговор преди всичко на три фундаментални въпроса:

• Какви умения и професионална подготовка ще притежава работната сила у нас.
• Какво е нивото на развиваните и използваните технологии от стопанските субекти в страната.
• Ще се намерят ли собственици на български или чужди капитали, които да пожелаят да инвестират значителни суми във високите технологии и техническата модернизация.

Отговорът на първия от тези въпроси пряко зависи от състоянието на образователната система, на втория – от потенциала за изследователска и развойна дейност, а на третия – от инвестиционния климат и законодателството в страната. Те трябва да се решават навреме и национално отговорно, защото от тях пряко зависи жизненото ниво на населението.