Насоки за развитие на реалния сектор2019-02-27T08:43:29+02:00

Насоки за развитие на реалния сектор

Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро- и микро-ниво

Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Необходимо е да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво.

За осигуряването на качествен растеж на макро-ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса, кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната.

За постигането на качествен растеж на микро-ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта трябва да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност, която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж и притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н.

Изискваната от международните инвеститори норма на възвръщаемост от инвестициите на формиращия се капиталов пазар на България е значително по-висока от тази на развитите капиталови пазари. Страната следва да е в състояние да предложи сериозни конкурентни предимства, които да направят България по-привлекателна в сравнение с останалите формиращи се капиталови пазари в региона и в глобален план.

Този аспект е ключов по отношение на привличането на чуждестранни инвестиции в страната. Поради това е наложително да се анализират характерните нива на цената на капитала в различните отрасли на България от една страна и фактическите предлагани нива на възвръщаемост на влагания в същите отрасли капитал, от друга страна. Това ще помогне при приоритизирането на секторите, които са с най-висок потенциал за създаване на икономическа добавена стойност, а оттам и за привличането на успешни чуждестранни инвеститори.

Конкурентоспособност на българската икономика

Според методологията на Световния икономически форум основните фактори, които влияят върху конкурентоспособността, са 12 и включват:
1. Институции
2. Инфраструктура
3. Макроикономическа среда
4. Основно образование и здравеопазване
5. Висше образование и обучение
6. Ефективност на стоковите пазари
7. Ефективност на пазара на труда
8. Развитие на финансовите пазари
9. Технологична готовност
10. Размер на пазара
11. Развитие на бизнеса
12. Иновации

Традиционно, България се представя най-добре в областите Макроикономическа среда, Ефективност на пазара на труда, Технологична готовност. Влошаване през последните години се отчита при факторите Основно образование и здравеопазване и Развитие на финансовите пазари. Устойчиво ниски остават оценките и класирането при такива фактори като Иновации и Развитие на бизнеса и предприемачеството. Най-много предимства страната има при факторите Ефективност на пазара на труда, Макроикономическа стабилност и Технологична готовност. Най-много конкурентни недостатъци са съсредоточени в областите Институции, Иновации и Развитие на бизнеса. Тук следва да бъдат фокусирани и усилията на правителствата и бизнеса.

През последните години на практика почти не бяха премахнати регулаторните режими. Съществена промяна в условията за правене на бизнес няма. Лицензионните, разрешителните и регистрационните режими продължават да генерират сериозна корупция.

Обстоятелството, че управлението на режимите е в правомощията на различни министерства и на отделните общини, създава затруднения за предприемачите. Малко са конкретните действия за реално облекчаване или премахване на режими и за прехвърлянето им за администриране от браншови организации. Всеобщо е убеждението,че трябва да се премахнат административните пречки пред развитието на бизнеса в страната. Административната тежест, която в момента се понася от бизнеса, трябва да се прехвърли върху администрацията. Крайно време е да се въведе принципът на „мълчаливото съгласие“. И може би най-важното, не само бизнесът, а цялото българско общество очаква всички компоненти на „електронното правителство“ най-накрая да заработят ефективно. Последните две стъпки не само ще ускорят и облекчат всички лицензионни и разрешителни режими, но и ще ограничат до минимум възможността за корупция.

При разработването на Секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната, са определени следните сектори, към които приоритетно следва да се насочват инвестиции в България:

  • Електротехника и електроника
  • Информационни и комуникационни технологии
  • Земеделие и хранително-вкусова промишленост
  • Машиностроене и по-специално транспортно оборудване
  • Транспорт и логистика
  • Здравеопазване и фармацевтика
  • Химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса

Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност.

Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система.

Настоящите конкурентни предимства на българските фирми са свързани преди всичко с ниските цени (ценови предимства), основани на евтина работна ръка, но такива предимства са нетрайни. В съвременните условия потребителите са готови да платят по-високи цени за по-висококачествени, диференцирани, нови, уникални продукти и услуги; бързина на доставките; високо качество на маркетинг и мениджмънт и т.н. Българските фирми отстъпват на своите конкуренти на европейските пазари по отношение на тези елементи.

Осигуряване на финансова стабилност

Икономиката на България е в силна зависимост от чужди инвестиции и не може сама да генерира висок и устойчив растеж, а най-важното за българската икономика е да постигне дългосрочен и траен икономически растеж, което би осигурило намаляване на социалното напрежение. Каква следва да е ролята на фискалната политика?

Препоръчителната политика в средносрочен и дългосрочен план е към запазване на фискалната стабилност, но в същото време трябва да е, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. От тази гледна точка е важно преструктурирането на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени в четири основни направления:

  • Образование (с акцент върху училищното образование).
  • Здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа); разбиване на монопола на НЗОК.
  • Пенсионна реформа, отговаряща на демографската структура с оглед засилване ролята на втория и третия стълб и намаляване на трансферите от държавния бюджет.
  • Икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации), електропреносна система и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища).

Особено важна тема е кога България ще влезе в Еврозоната. Това трябва да се осъществи в кратки срокове, тъй като позитивите за икономиката са повече от предполагаемите негативи.

Тези важни и структуроопределящи реформи следва да се извършат след внимателна „оценка на въздействието“, тъй като е невъзможно да се очаква както положителен фискален ефект, така и дългосрочен макроикономически ефект. В някои случаи може да се наложи да се избира между временен по- висок дефицит срещу дългосрочни ефекти. Стъпки, които едновременно биха имали положителен фискален ефект и няма да окажат негативно влияние върху икономическата активност, са:

  • Подобряване технологията на бюджетното прогнозиране и планиране.
  • Активно управление на публичната собственост и анализ на дейността на държавното участие в икономическата дейност с оглед нейното минимизиране.
  • Свиване на текущите разходи (за заплати и текуща издръжка) в публичния сектор особено в силовите ведомства, където разходите са неоправдано високи.
  • Активизиране на процеса на фискална децентрализация.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми