Експортно-ориентираният растеж като единствена възможност

Експортно-ориентираният растеж като единствена възможност2019-02-27T08:42:28+02:00

Експортно-ориентираният растеж като единствена възможност

Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява по-голямата част от необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия.

При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да се изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори имат изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна.

Няколко фактора са свързани с приложимостта и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.

1. За много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не просто от размера на населението, както често се приема.

2. Конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само, ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.

3. Експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Трябва да се подчертае важността на вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, основан на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.

4. В резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави могат да се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.

5. Преките чуждестранни инвестиции – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.

6. Ключови външни фактори за успешна експортно-ориентирана стратегия са отвореността, размерът и динамиката на международните / регионалните пазари. Търговската либерализация на глобално ниво или в рамките на регионални или двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании спомага за отваряне на външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно- ориентирания модел на растеж.

Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по- задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план.

Какво може и следва да се направи в краткосрочен
план

Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления:

  • Капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, стратегически съюзи и др.
  • Трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране на икономиката във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност.

Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:

  • Подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки.
  • Създаване на синергия между структурата на средното и висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда.
  • Подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години.
  • Осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, инженерните и не на последно място, в социалните науки).
  • Инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар.

Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно- ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:

  • Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж?
  • Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия)?
  • Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на ПЧИ, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (съсредоточаване върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток, Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаване на дЕългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми)?

Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:

  • Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС.
  • Ясни преференции към предпочитани сектори, без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката.
  • Анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, все по-голяма част от внесените стоки, използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка.
  • Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми чрез:
    − Включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производства и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ.
    − Превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая.
    − Развиване на конкурентните им предимства в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки).
  • Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на отделни сектори (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и от постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следенето отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес-перспективите на съответните компании.
  • Структурно модернизиране, което означава по-високо ниво на производствените технологии, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката.
  • Ефективно сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании, което изисква продължителни усилия за изграждане на мрежи, както на ниво сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство.
  • Идентифициране на възможности, произлизащи от трансферите от ЕС и използването им по най-ефективен начин за подпомагане на експортно- ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България.

Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Подходът, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж и не може да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Освен това протекционистичният подход в по-голяма степен подхранва корупцията и води до значителни разслоения в обществото. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж и едновременно свеждане до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми