Професионална квалификация и компетентност

Професионална квалификация и компетентност2019-02-27T09:04:23+02:00

Професионална квалификация и компетентност

Още през 2005 година, тогавашното ръководство на Министерство на правосъдието предложи държавните изпити по специалност “Право” да бъдат превърнати в национални, с оглед гарантиране на независимост на оценяването и съпоставимост на знанията на студентите от отделните висши училища, което за съжаление не беше възприето от Министерския съвет при измененията и допълненията на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Право” и професионална квалификация “Юрист”. Все пак беше постигнат значителен напредък с връщането на писмените държавни изпити, като първи етап за допускане до устната фаза, за утвърждаване на задължителните учебни практики по време на следването и увеличаване срока на стажа след завършване на образованието от три на шест месеца. Все пак съществуват и трябва да бъдат подложени на анализ и дискусия между заинтересованите страни възможностите за повишаване прагматичната насоченост в обучението по право.

Несъмнен приоритет е гарантирането на адекватна подготовка на дипломираните юристи в сферата на Международното право и особено Правото на Европейския съюз. С оглед на факта, че България е член на ЕС от 1 януари 2007 година и все по-нарастващата необходимост от съобразяване практиката на държавните органи и съдебните институции с действащата нормативна уредба на Европейския съюз, са необходими изменения и допълнения на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността «право» и професионална квалификация «юрист», включително осигуряване на повишен хорариум на съответните семестриални дисциплини, както и въвеждане на отделен държавен изпит по “Международно право и Право на Европейския съюз”.

Нарастналият в последните години обществен и професионален интерес предполага в най-кратки срокове оптимизирането на нормативната уредба и гарантирането на поддържане на добри практики във всички конкурсни процедури, организирани и провеждани от Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, с оглед постигане на максимална прозрачност, справедливост и превенция на корупцията, включително недопускане на извършване на дейности в една система от свързани лица.

Към 2005г., от създадените дотогава тринадесет юридически факултета, бяха отпаднали само два. Следващите години обучението по право бе преустановено без прилагане на административни мерки в още две висши училища.

Към 2017г. функционират общо девет юридически факултета, които ежегодно дипломират повече от две хиляди души. Според неоспоримите данни, “юридическият пазар” вече отдавна е пренаситен.

Добре известен е подходът на водещите европейски държави, в чиито системи входът за прием на студенти е достатъчно либерален, но стриктното спазване на изискванията за качество, редуцира броя на завършващите до разумни граници. Освен това широко се практикува обменът на студенти, които желаят да се специализират в определени персепективни направления. Засега това в България се случва извънредно рядко и повечето възпитаници на юридическите факултети търсят реализация в магистърски и докторантски програми в Западна Европа и Съединените щати и много малко от тях са склонни да се върнат в родината си.

Така придобилите специалност “Право”, с всяка измината година, намаляват шансовете си за реализация в България.

Все повече типични професионални организации /Нотариална камара, Камара на частните съдебни изпълнители и т.н./ стават още “по-капсулирани”, което е обяснимо със защитата интересите на техните членове. За това не буди учудване фактът, че на сравнително рядко организираните конкурси, много от предварително обявените места остават незаети.

Известната със своите доказани демократични позиции българска адвокатура, също е принудена да предприеме определени рестрикции, особено в процедурите за младши адвокати.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми