Болнично здравеопазване

///Болнично здравеопазване
Болнично здравеопазване2019-02-27T09:02:01+02:00

Болнично здравеопазване

През 2001г. в България са регистрирани 244 болници. През 2012г. те са 312, а към 2016г. достигат 360. Частните лечебни заведения за болнична помощ надминават 120. Броят на лечебните здравни заведения остава неразумно висок за страната. Мястото на държавното управление в ръководенето и насочването на този процес е неадекватно. Държавата трябва да разчита на определен брой държавни и общински болници, които да оформят скелета на здравната система на страната. Когато този скелет е несъразмерно развит, населението остава болно и недоволно. При наличието на 4 медицински университета и 6 медицински факултета за страната са достатъчни 6-7 университетски болници. Широкото акредитиране на частните структури като университетски звена изпразва от съдържание това понятие. Правилният подход е акредитирането на клинични звена и отделни кадри като университетски, докато сегашният подход отговаря повече на лобистки или частни интереси. Областните болници са задължителен елемент от националната здравна карта и трябва да бъдат подкрепени с определен брой общински болници, чието съхраняване и подкрепа от държавата и общините трябва да бъде гарантирано, за да може да бъде обслужвано населението и в най-трудно достъпните региони. Мрежата от частни болници трябва да има само подкрепящ характер, засилващ елемента на конкуренция и създаващ по-благоприятни условия за лечение на определени групи от населението.

Опитът за регулиране на броя на болниците чрез въвеждането на ниво на компетентност е много спорен. Процесът на категоризиране на болниците се развива при траен недостиг на кадри, при неконкурентност на обезпечаването с апаратура и допълнително тласка пациентите към платени дейности, често при невъзможност да пътуват до лечебни заведения за изследвания или лечение (поради възраст, липса на време, превоз или средства). Същевременно държавата изпуска регулацията на лечебни заведения по високо платени дейности, оставя неравномерното разпределение на частните болници и високоспециализираната апаратура по региони и по брой обслужвано население.

Регистрирането на болниците по Търговския закон, базирано на неолиберални схващания, предполагаше благоприятното действие на пазарната конкуренция. Оказа се, че тези принципи не действат според очакванията. Болничният сектор се променя трудно и като инфраструктура, и като ниво на културни контакти. Закриването на болниците се оказва труден и често политически чувствителен процес. Научната практика предполага два механизма на преструктуриране: на базата на пазарна конкуренция, подходяща за високо развитите страни или чрез регулативни действия на държавата, основно на база на национална здравна карта. Подобни регулативни действия в България липсват, закъсняха и създават определени трудности.

За периода 2000–2010г. хоспитализациите на пациенти в болнични звена нарастват с 66%, а отделяните от НЗОК средства за болнична помощ – с 55%. Основният модел на финансиране остава клиничната пътека, като се набляга на контрола от НЗОК, от Медицински одит, от Министерството на здравеопазването. Този модел е дефектен, тъй като работата на случай, на бройка е основен стимул за свръх-хоспитализацията. Щом заплатата на медицинския персонал зависи от лекувания брой пациенти, последният ще расте.

Промяната или рационализирането на модела на плащането е важно предусловие, за да се търси регулация на разходите в болничното здравеопазване, като се насочват усилията към заплащане за резултати от лечението, за качество на лечението, а не на количеството лекувани болни.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми