Висше образование2019-02-27T08:38:56+02:00

Висше образование

Казаното за средното образование се отнася в значителна степен и за висшето образование, което вече не гради върху здрава основа и няма как резултатите от него да са на желаното равнище. Има обаче и специфични за самото висше образование проблеми. Университетското образование вече не е достатъчно, за да се гарантира през целия живот успешна кариера без значителна допълнителна квалификация. В рамките на няколко години след завършване на висшето образование младите специалисти в областта на високите технологии могат да се натъкнат в ежедневната си работа на проблеми, за които не са учили нито в училище, нито в университета. Знанията и технологиите се променят толкова бързо, че дори и идеята за допълнителна квалификация чрез „образование през целия живот” промени смисъла си. Много от иновациите бързо носят големи печалби и бързо губят актуалност, преди още да са стигнали до курсовете за преквалификация и до образователните институции. За да бъде младият специалист «в крак с времето», той трябва да бъде в състояние:

  • Да идентифицира (усеща и забелязва) новите проблеми и новите тенденции в развитието на съответните области на науката и технологиите.
  • Да умее да попълва пропуските в познанията си, като използва съответните източници на информация (научна литература, интернет, професионални общества, социални мрежи и т.н.).
  • Да умее да анализира проблемите, да провежда експерименти, да изпробва различни ситуации и да осигурява приемливо решение на възникналите проблеми.

Накратко, специалистът трябва да е изградил способност за самостоятелно учене, което трябва да бъде част от уменията на завършилите висше образование.

Ключовите компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC) са:
1. Комуникация на роден език
2. Комуникация на чужди езици
3. Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и технологиите
4. Дигитална компетентност (използване на цифрови технологии за информация и комуникация)
5. Умение за самостоятелно учене
6. Социални и граждански компетентности
7. Усет за инициатива и предприемачество
8. Усет за (и подобаващо отношение към) културата

Тези компетентности са добра основа за пълноценна реализация на индивида – и в обществен, и в личен план. Умението за самостоятелно учене, съчетано с математическа, природо-научна и дигитална грамотност са добра гаранция за професионална мобилност (усвояване на нови професионални умения) и за лесна адаптация към бързо променящите се нужди на пазара и икономиката. Това увеличава шансовете на индивида за намиране на подходяща работа. Формирането и развитието на изброените компетентности е процес, който обхваща целия съзнателен живот на човека, но системата на образование играе решаваща роля в него.

Относително големият брой университети в България и малкият им размер не позволява в тях да се формира критична маса от висококвалифицирани преподаватели за извършване на сериозна изследователска дейност. Този брой не позволява и адекватното им финансиране особено по отношение на специалностите, изискващи сериозна лабораторна база. Това ще има негативни последици за десетилетия напред.

Необходимо е да се извърши диференциация на ВУ от гледна точка на извършваната от тях изследователска и преподавателска дейност и да се обособят ВУ, където да се концентрира голяма част от изследоватеската дейност, и ВУ, които да се концентрират върху преподавателската дейност, с по- голяма практическа насоченост, по-близки до очакванията на икономиката учебни планове и програми и по-голям брой подготвяни специалисти. Всъщност това трябваше да бъде целта на въвеждането на т.нар. мисия на ВУ, която остана сега просто като лозунг. ВУ чрез мисията си трябваше да се позиционират. Те трябваше да решат дали ще акцентират върху подготовката на специалисти за икономиката – на държавата или на региона, което изисква близост до практиката, отчитане на потребностите на икономическите субекти в подготовката на студентите, лаборатории за практическа подготовка, провеждане на стажове в предприятия и др. под. Другата възможност за позициониране беше дали ще подготвят специалисти за изследователска и развойна дейност, което изисква провеждане на значителна по обем изследоватеска дейност от преподавателския състав, наличие на съответни лаборатории и включване на студентите в провеждането на изследванията и разработките. Мисията трябваше да бъде и основата, на база на която се провежда акредитацията на ВУ – доколко то изпълнява заложеното в нея. Държавата в лицето на МОН трябваше да извърши преценка, доколко мисията на всяко ВУ съответства на обществените потребности, а от там и на държавната политика, която трябва да бъде следствие от нея, и на тази база да му разреши да извършва съответната дейност. Тъй като всичко това не се случи с акредитацията, в частност и поради факта, че оценката на ВУ на практика е самооценка, понеже не се извършва от международно признати експерти, а от членове на институциите, които подлежат на оценяване, започна въвеждането на т. нар. рейтингова система (никоя държава в Европа не прави рейтинг на собствените си институции, правят го медии, фондации и др. под.), която да преодолее този дефицит.Тя е предпоставка за нови изкривявания. Няма ясна разграничителна линия между акредитация и рейтинг и за какво служи всяка от двете системи.

Възприемането на тезата, че образованието е търговски продукт доведе до появата на много нови „меки” специалности, които не изискват особени инвестиции и звучат модерно. Нуждата на обществото от специалисти
с такъв род квалификация обаче не е голяма. Резултатът е, че много хора с диплома за висше образование днес не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Напротив, в момента има засилено търсене и недостиг на специалисти по инженерните специалности. Подготовката, обаче, на такива специалисти изисква създаване и поддръжка на сериозна инфраструктура (лаборатории, опитни бази, експериментални производствени цехове и др.), закупуване на ново оборудване и скъпи консумативи, абонамент за скъпо- струващи информационни източници. Придобиването на солидна квалификация в тези области изисква сериозни усилия и от страна на студентите. Всичко това ограничава възможностите за производство на кадри с такава, необходимa за обществото квалификация.

Това означава, че държавата в лицето на МОН трябва най-после да поеме функциите на управление на ВО и държавната поръчка да стане наистина държавна, което означава, че се прави на база на съответния анализ за необходимостта от различни специалисти на държавно ниво, а не на база на исканията на ВУ, които се основават на разчети за бюджета им.

Необходимо е да се извърши оптимизиране на системата на висшето образование като се премахне възможността едни и същи преподаватели да се водят на щат в няколко ВУ, което да служи за акредитацията им. Съществуващата сега възможност за това води до наличието на “хвърковати чети” от пътуващи преподаватели, които обикалят различни университети и филиали, където преподават едно и също. Това е една от предпоставките за влошаване на качеството на подготовка, тъй като не се изгражда собствен преподавателски състав на отделните ВУ, не се получава критична маса от преподаватели, необходима за провеждане на научни изследвания (нито във ВУ откъдето идват преподавателите, нито във ВУ където отиват да преподават), не се осигурява възможност за постоянен контакт между преподаватели и студенти, имайки предвид, че обучението не е само по време на лекции, а трябва да се водят и упражнения и проекти, а евентуално студентите да се включват и в изследователска дейност. Всички тези аспекти следва да бъдат във фокуса на вниманието на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и ред обективни показатели, които сега се отчитат чрез т. нар. рейтингова система за висшите училища, но не са неразделна част от акредитацията на институциите и специалностите в различните професионални направления.

Както при учителския състав в училищата, така и при преподаватеския състав във ВУ за повишаване на качеството му е необходимо подобряване на заплащането на преподавателския труд и по този начин повишаване на привлекателността на професията.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми