пешеходна пътека - зебраНиколай Коев

Разкъсалият епидемичните окови нашенец нахлу отново в живата реалност. Вярно, за някои тя се оказа красива приказка, но за масовия българин съществуването стана по-тежко и сложно. “На хората парите свършиха”, коментира зад предпазното стъкло касиерка в голяма верига за хранителни стоки. И наистина, във времето преди нагазилия ни вирус, на всички каси в магазина се виеха опашки. А сега единствено на две-три от тях има по няколко души. Пък и количките далеч по-леко се бутат само с най-необходимите продукти.

Някой може да определи като чиста демагогия този поглед към родното ни битие в периода след добрите мерки и реакция, макар и при не съвсем убедителното измъкване сега от пандемията. За доказателство ще ни залее с предначертания, които едва ли не разкриват бляскаво бъдеще пред целокупното българско население. То и списъкът е дълъг и напоителен, някак си с предизборен привкус. Като се започне с прословутата мярка 60/40, премине през милосърдието на банките за предоставяне на кредити и сваленото ДДС за някои детски стоки, та се завърши с предстоящите нови възможности за масово извозване на населението в столицата, този път с подземната железница. Онази над земята пък, също щяла най-накрая да се обновява, след като от дълги години БДЖ измъчва пътниците в интерес на едни трогателно загрижени за транспортирането на хората автобусни собственици. С една дума във всички министерски ресори кипи градивен труд, хоризонтите са розови, дори магистрални.

Така че примерът с „леката” количка в супермаркета се оказва неудачен, твърдят. Трябвало явно да се гледа в макрорамката, към едрите неща. А ето и някои от тях. Държавата-майчица ще се хвърля на амбразурата в тежка битка с чуждоземни монополисти в петролния бизнес и складирането на ценното акцизно гориво. Ще громи участниците в картел, ще гради 100 спретнати бензиностанции за зареждане на народни цени, ще контролира с вече учреден холдинг за 1 млрд. лева течовете на водата и от канала, ще въведе ред в хаоса и разбуди онези „спящи акции” на повече от два милиона българи, независимо от съпротивата на основните работодателски организации, ще изхвърли хазартната гад от градовете и с мощен шут ще я натири някъде по границите за радост на пристрастени към порока чужденци, ще вгорчава живота да пътуват извън отечеството с автомобил на мераклии, които не са си платили глобите за нарушения по пътищата.

И цялото това народно дело ще се ръководи, контролира и финансира от нейно величество държавата, от нейни неподкупни чиновници, които ще се трудят неуморно само в името на бюджета. Тоест, на хората. При това в никакъв, ама съвсем в никакъв случай няма да се допуска намесата на някакви други интереси, освен тези на държавата, в полезната за обществото дейност.

Предвидената благодат и процесите около нея ще стават известни вече и на около 200 хиляди наши сънародници чрез редовен жестомимичен превод на телевизионните новини. Това е наистина добра и полезна мярка на управляващите за хората в неравностойно положение. Друг е въпросът дали все още чуващите ще разберат, какво им говорят? А още по-друг – дали ще повярват на ушите си? Отчайващо голяма част от българските поданици от дълги години, но и днес, се ослушват около трагичния размер на месечните си пенсии. За това, как парите изобщо не стигат за що-годе нормален живот, включително и за лекарства. Неясни са контурите за бъдещето и на останалите без работа, дори за получаващите заплати, самоосигуряващите се и много други, които постепенно се разделят с илюзиите и изправят пред обективната реалност с повишаващите се цени и разорителните комунални разходи.

Подозрително дълго в ушите ни набиваха натрапчивите либералдемократични мантри да даваме всичко от себе си в съчетание с вездесъщото позитивно мислене. И тъй като за първото условие се постарахме яко да съдействаме и подпомогнем усилията на държавата в условията на пандемия, то нормално е сега и тя да ни върне жеста. А това може да стане единствено с реално повишаване на драстично изостаналите доходи на хората.

Сегашните и планирани разходи в някои необходими и атрактивни, но скъпи проекти, показват, че държавата ни разполага с финансов ресурс. Той обаче трябва спешно да се пренасочи и за облекчаване на тежкото положение на българите в социалната област. Едва тогава сънародниците ни масово ще провидят и необходимостта от позитивното мислене. Заслужава си цената! Нали?

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми