плаж АркутиноУсловията на надпреварата са ясни: ограничени пътувания и финанси. Часовникът притиска конкуренцията в туризма за находчиви действия, още преди избистряне на правилата. Пандемията отваря пред по-дребните риби шанс, какъвто в нормални условия не биха получили.

Накъде ще кривне традиционният поток за Италия, Испания, Франция, Турция, САЩ, Мексико, Югоизточна Азия? Опасенията към най-засегнатите от коронавируса отварят врата за следващите по ранг – Гърция, Кипър, Португалия, Хърватия, България, Черна гора… При едно условие: ако изобщо има летен сезон. Невижданата ситуация налага експериментални решения, жизненоважни за държави с висок дял (над десета) на туризма в БВП.

Актуалните нагласи сочат, че 60% редовно пътуващи планират въздържане от трансгранична активност, а 40% ще изчакат поне шест месеца за качване в самолет. Прогнозите за цени на билетите варират от спад 35% до 2021 с последващо вдигане, до моментален скок заради редуциран брой полети и места. Като добавим медицински тестове по летищата и задържани суми за отменени полети, въздушният транспорт изглежда мираж.

Въпреки масовите надежди за свободно пътуване през юли, Италия се настройва към изцяло вътрешен туризъм. В Испания обаче алармират, че при милиони евро реновации за безопасност с лимитиран брой посетители сметката на хотелиерите не излиза. Туроператорите в Холандия и Белгия регистрират 50–100% увеличение на интереса към вътрешния пазар, съответно спад за задгранични почивки.

Липсва яснота по основните въпроси: правила и задължения; регулации и разходи по осигуряване на дистанция в транспорт, хотели, плажове, басейни, ресторанти; тестове и готовност при случаи на зараза; обезщетяване. Дискутираните спасителни мерки касаят главно авиокомпании, хотелиери, застрахователи. Така звучи предлаганото от дузина държави в ЕС компенсиране с ваучери за анулирани полети. Кой потребител ще плаща пътуване и резервира почивка, ако няма гаранция за връщане на парите и трябва да декларира туризъм на собствен риск?

Разбираемо е, че всеки бяга от отговорност за отваряне на сектора при риск от втора вълна на заразата. Анонсираните идеи са толкова недомислени, сякаш се подготвят оправдания. Наложи се нашият външен министър публично да обяснява на професионалистите в бранша, че държавата не може едностранно да отмени евровизите за руснаци и турци.

Ако изобщо е утешение, има още неадекватни. Короната засега отива в испанската провинция Андалусия за дезинфекция на пясъка с белина. Кметът на белгийския курорт Остенде измъдри пропуски с различна степен на достъп до плажовете за местни, притежатели на имот и гости, което разгневи останалите градчета по крайбрежието на Северно море: „Това е дискриминация, всеки турист е ценен, когато мнозина няма да пътуват за Испания, Италия и Турция“.

Западна Европа несъмнено се подготвя за „вътрешен“ вариант. Който очаква затворени граници да върнат българите към Черно море, може да се изненада. Напливът към Гърция е плод на съотношение цена-качество (вкл. достъп до плаж и паркинг).

Евентуална държавна помощ към сектора чрез облекчени данъци и концесии не вълнува особено туристите, а ваучери за 10% от разходите са дребна стръв спрямо офертата на Сицилия – 50% от транспорта и една на всеки три нощувки. В наш ущърб е разгарът на заразата в Русия, но какво казваше приказката за неволята? България трябва да оптимизира наземния транспорт, сетне да маневрира с цени и услуги. Конкурентите в региона имат сходни грижи, така че плодовете ще бере който превари.

Теодор Цеков

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми