Миналото ни разделя! Докога?

/Миналото ни разделя! Докога?

Народното събраниеОтминаха две съдбовни дати в историята на България – Съединението на 6 септември 1885 г. и Девети септември 1944 г. Емоциите и тълкуването на последиците от тези събития обаче продължават да витаят в нашето общество и в политиката, предизвиквайки невиждано разединение и разнопосочни интерпретации. Трезвата и мъдра оценка за двата исторически факта за страната безспорно откриват шанс за преодоляване на вредната за нацията ожесточена конфронтация. Тази добра възможност обаче вече дълги години остава неоползотворена. А объркаността и поляризацията в обществото продължават да пречат за решителното ни оттласкване от застоя, постигането на напредък, устойчивото ни развитие и вписването на България в групата на средноразвитите европейски държави.

За пореден път българският народ си припомни историческото събитие на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, която според Берлинския конгрес през юни 1878 г. и решението на Великите сили по онова време бе поставена в границите на Османската империя. На този ден през 1885 г. българите от изкуствено разделената територия на Родината ни се обединяват и заживяват заедно вече не само духом, но и географски.

Малко народи в света могат да се похвалят с подобно изключително постижение за обединение на разпокъсана от исторически драми територия и разделен народ. България постига това, въпреки че по онова време волята на великите сили и плановете им за страната са били други. След радостната за целия народ важна промяна на 6 септември 1885 г. обаче идва предизвикателството. Съединението да бъде опазено и защитено. И това също се случва, включително и със саможертвата на редица общественици и революционери, дали живота си за националната кауза. Оттогава националният девиз на България „Съединението прави силата“, изписан на държавни ни герб и на фасадата на парламента, става символ и знак, че когато сме единни, нищо не може да ни спре по пътя към напредъка и благополучието.

Ето защо от празника на Съединението трябва да черпим сили за националното си самочувствие и вяра, че и при най-трудни обстоятелства, в каквито сега се намира Отечеството, можем да се справим и да вървим напред. В този поход към нормалността и развитието би ни помогнало усилието да загърбим ненужните крамоли и ожесточение по болезнени теми и събития като Девети септември 1944 г., които ни отклоняват от решаването на актуалните в обществото и държавата проблеми.

През 30-те години на нескончаемия преход от социализъм към демокрация, или по-скоро на нейната интерпретация по български, се видя отчетливо, че миналото разделя обществото. Очевидно то не успява да преодолее своите предразсъдъци и комплекси, а проявява и трудно съпротивителните си сили срещу нестихващата идеологическа и пропагандна активност на политическите партии и на обособили се отделни „групи по интереси”. От всичко това резултатът е пределно видим – състоянието днес.

Инициаторите и симпатизантите на Национална инициатива ЕДИНЕНИЕ, които стават все повече, смятат, че е крайно време към различните моменти в нашето минало, сред които са и събитията на Девети септември 1944 г., да се подходи трезво и разумно. Това предполага да се възприеме разбирането, че на този етап не трябва на всяка цена да търсим единна позиция за минали исторически събития, по които има различни мнения, които цивилизовано трябва и да се уважават. А трябва да обърнем поглед напред към бъдещето и да се съсредоточим за решаването на злободневните проблеми на деня. Това е наистина неотложна задача. Защото фактите показват, че в обстановката на разединено общество, се въртим в омагьосания кръг на посредствеността и слабото развитие. При това политическите партии все-повече губят доверието на обществото, а парламентът е с катастрофално нисък рейтинг. Апатия е обхванала и избирателите, голяма част от които смятат, че за когото и да гласуват, нещата няма да се подобрят към добро за хората. А това вече е тъжно и подсказва слабо доверие на гражданите чрез своя вот да влияят и управляват своето настояще и бъдеще, какъвто е случаят в нормалните демокрации.

Ето защо се налага партиите да помислят заедно за целите и приоритетите на държавата и обществото. Това ще е изход от безизходицата, както за политиците, така и за всички граждани. Хората искат силна държава, социална справедливост, сигурност и по-добър жизнен стандарт. С отлагането на тези най-актуални задачи, изпълнението им ще става все по-трудно, защото както смятат експертите, икономическата криза и рецесията вече чукат на вратата, а това означава съкращаване на производства и загиване на фирми, което пък води до увеличаване на безработицата. Освен това остри проблеми като демографската криза, обезлюдяването на селата и малките градове, масовата емиграция на българи, растящата неграмотност и безкултурие и някои нерешени етнически проблеми поставят под въпрос изобщо съществуванието на българската нация.

В наши дни синоним на великото Съединение от 19-ия век е ЕДИНЕНИЕТО, което в момента може да генерира национална сила и енергия за положителни промени. Това не е утопия, както смятат някои, а реална възможност, дори необходимост, от успеха на която ще зависи нашето настояще и бъднините на следващите поколения.

ЛМ

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-09-13T11:44:18+02:00